* * *

Луд гидия

Събрали ми се, набрали
свите ми селски кметове
и той ми с бради попове,
кога да туре субошу.
Турише Мемед субошу.
Излюбил Мемед момите,
и той ми калеш невесте,
и църни очи цигански
със той ми пуста тамбура.
Пойде Мемеду давия -
три села викат давия,
четвърто село мартури.
Отидоше си (при) кадия,
извикнули су попове
и той ми селски кметове:
- Е, бре, кадийо-муфтийо,
зап' да давате Мемеду,
три села викат давия,
четвърто село мартури.
Извикнул си е кадия:
- Е, бре, музури, музури,
скоро ми, бърже, музури,
да докарате Мемеда!
Отърчаше си музури.
Музурин чука на порте,
Мемед се стега да бега.
Извикнало е Мемедче:
- Е, бре, Йованче сеизче,
досправи коня дорию
и вържи тамбур теркию,
дека, бре, видим, чу бегам!
Мемеду макя извиче:
- Е, бре, Мемеде, Мемеде,
не бегай, Мемед, не бегай!
Нали те вика кадия,
иди си, Мемед, (при) кадия!
Послуша Мемед макю си,
излезе Мемед на порте,
уловише га музури,
ръци опако вързаше,
и на ръците билеги,
и на гушата букаги,
и на нодзете железа.
Покараше га чаршие,
чаршие, тесни сокаци,
у сречу му е Мария.
Извикнула е Мария:
- Е, бре, Мемеде, Мемеде,
що е той чудо от тебе?
Еле ти, Мемед, прилега,
ръци опако вързани,
и на ръците билеги -
ко на бабите гривните;
и на гушата букаги -
ко на бабите гендари;
и на нодзете железа -
ко на бабите цревето!
Извикнула е Мария:
- Не бой се, Мемед, не бой се,
ние смо моми петстотин,
по грош дадемо - петстотин,
а по два ми су иляда.
Аку су малко и тея,
ние пафтите давамо,
ама че тебе купимо
от тога злога кадию!...
Отиде Мемед кадия,
извикнул си е Мемедче:
- Селям алеким, кадийо!
- Алеким селям, Мемеде,
що е той чудо от тебе?
Три села викат давия,
четвърто село мартури!
Е, бре, музури, музури,
скоро ми, бърже, музури,
одма му главу узмете,
със той ми тъпи сатъри!
Извикнула е Мария:
- Море, кадийо, муфтийо,
нещо ти молбу имамо,
ама, бре, молба да мине!
Ние смо моми петстотин,
по грош дадемо - петстотин,
а по два ми су иляда.
Аку су малко и тея,
ние пафтите давамо -
додай Мемеду тамбуру,
да си удари два пута,
одма му главу узмете!
Кадия слуша Мария,
додадоше му тамбуру.
Поче Мемедче да свири,
рипи кадия да игра,
и до кадию - муфтия,
и до муфтию - владикье,
и до владикье - патрикье,
и до патрикье - кметове,
и до кметове - попове,
и до попове - влаинкье,
и до влаинкье - гъркинкье,
и до гъркинкье - бугаркье,
и до бугаркье - циганкье!...
Пай си говори Мария:
- Е, бре, кадийо-муфтийо,
нещо ти молбу имамо,
ама, бре, молба да мине -
узми Мемеду рухото,
рухото и пай тамбуре,
па си, бре, пойди чаршие,
чаршие, тесни сокаци,
да си, бре, видиш, кадийо,
кадийо, чудо големо.
Кадия слуша Мария.
Обричил си е брадата,
узел Мемеду рухото,
узел Мемеду тамбуре.
Ка си, бре, пошъл чаршия,
чаршия, тесни сокаци,
почел кадия да свири.
Ка си погледну кадия -
на свака врата по мома,
а на кадийска - до три ми,
черка му с руку кимала,
другата с око мамила,
жена му с ногу копала!...
Върнул се надзад кадия,
извикнул си е Мемеда:
- Е, бре, Мемеде, Мемеде,
алал да ти е, Мемеде,
пуста тамбура, Мемеде,
и кол-банице, Мемеде,
печене кокошкье, Мемеде,
и той ми калеш невесте,
и цръне очи циганскье!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011