* * *

Луд гидия

Сам си се Мехмед похвалил:
- Барем си ерген походих,
барем си руба поносих,
барем си конче пошетах,
барем си моми полюбих
и тия бели туркини,
и дългокоси влаини,
и чернооки болгарки,
и чернолики циганки,
и аянското кадънче,
и кадийското ханъмче.
Отде го дочу кадия,
изпрати пъдар за него.
Мехмед се стяга да бяга.
Майка му вели-говори:
- Мехмеде, вакъл юначе,
Мехмеде, страшлив заяче,
не стягай, Мехмед, не бягай!
Триста са моми в селото,
по грош да дадат - триста са;
по два да дадат - шестотин.
Ако ти глоба не стигне -
от бели гърла - гердани,
от тънки сърца - колани.
Мехмед си майка не слуша,
стана си Мехмед, побегна.
Срещна го мома Марийка,
на Мехмед вели-говори:
- Мехмеде, вакъл юначе,
не стягай, Мехмед, не бягай!
Триста сме моми над тебе,
по грош да дадем, триста са;
по два да дадем, шестотин.
Ако ти глоба не стигне
от бели гърла - гердане,
от тънки сърца - колане,
кола ке, Мехмед, товарим,
на кадия ке караме.
Мехмед се върна назаде,
та си го хвана кадия.
Цялото село излязло,
баби си ризи деряя,
дядове шапки тръшкаа:
- На Мехмед мешка найдете,
женски евлят не ни ости!
Па си Мехмед закарая
на Марийкини дворове,
там ке си Мехмед бесея
на Марийкината църница.
Излеза мома Марийка,
на Мехмед вели-говори:
- Мехмеде, вакъл юначе,
как ти прилягат хортуми -
като на моми гердани;
как ти прилягат белчета -
като на моми гривните;
как ти прилягат букаи -
като на моми папуци!
Мома Марийка говори:
- Ефенди, везан гювенди,
я си му пусти ръцете,
та си му удай дрънката!
Та си му пусна ръцете,
та си му даде дрънката,
Задрънка Мехмед, запея.
Всички се моми свъртея,
свъртея, хоро играя.
Мома Марийка говори:
- Ефенди, везан гювенди,
вината си е в момите.
Я си му вземи дрънката
и му облечи дреите,
па си му яхни кончето,
та си го шътни по село!
Послушал я е кадия,
та му облече дреите
н си му яхна кончето,
та по селото отиде -
на всички порти по мома,
на кадийската дори две;
кадийка вели говори:
- Мемеде, вакъл юначе,
алал да ти са момите,
момите, Мехмед, и моите,
моите, Мехмед, и двете!
И я да бе млада, Мехмеде,
и я би те залюбила,
ами съм стара, Мехмеде,
та ми вече не прилега!...
Па си се върна кадия
и на Мехмеда говори:
- Дрънкай си, Мехмед, пеяй си,
алал да ти са момите!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011