|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Солак Мустафа убива Липчо чорбаджи
Петлите пяли, не пяли,
хайдути в село влезнали,
хайдутин кейо викаха:
- Кейо ле, селска смарлама,
хайде ни, кейо, заведи,
долу в долната махала,
в Липчовата механа.
Липчо и Димчо два братя,
старо си агне ядяха
и руйно вино пиеха.
Хайдути викат и хлопат:
- Отвори, Липчо, вратата!
А пък Липчо им думаше:
- Туй време аз не отварям,
туй време петли не пеят.
Хайдути хлопат и викат:
- Отвори, Липчо, вратата,
ние не сме хора лошави,
да си цигари запалим...
Нали се Липчо излъга,
че им вратата отвори.
Хванали Димчо, убили,
хванали Липчо хайдути,
че го по двори караха,
разкарваха и питаха:
- Нали, Липчо, поръчахме,
ти да ни, Липчо, приготвиш
триста ми чифта цървули
и триста чифта навои,
що не ги, Липчо, приготви?
По двори го разкарваха,
разкарваха и думаха:
- Гледай се, Липчо, погледай
на твойте двори широки,
на твойте къщи високи;
че го в гората отнесли,
главата му обелили
и очите извадили.
Над едно бистро кладенче
го карат да се оглежда.
- Гледай, Липчо, огледай се,
дали се, Липчо, харесваш?
Жестоко го измъчиха,
буен огън запалиха,
на огън го изгориха.
Лиляк, Търговищко; на моабет (Архив КБЛ-ВТУ); кейо - кехая.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
|