* * *

Солак Мустафа убива Липчо чорбаджи

Какъв ми спомен станало
във Аврен село голямо
за Липчо чорбаджията!
Паньо на Липчо думаше:
- Липчо ле, Липчо чорбаджи,
голям ти хабер, Липчо ле,
от Солака млада войвода -
да готвиш, да му приготвиш
дванайсет феса алени,
дванайсет аби джапкени
и черни гащи колчаклък,
и пъстри бели томаци,
и петстин кофа грошове!
Липчо на Паньо думаше:
- Мен не ме й страх, Паньо ле,
от Солака млада войвода,
като имам пушка бойлия
и чифте кобур пищови!
Където Липчо ходеше
и все си Липчо носеше
негова пушка бойлия,
негови чифте пищови,
и все си Липчо мислеше
от Солака как да се отърве...
Слави на Липчо думаше:
- Бате ле, бате Липчо ле,
и туй ли да те науча!
Ти иди, бате, ти иди
във Варна града голяма,
че постой, бате, че постой
една година и половина,
туй лято и тази зима,
дано те, бате, забравят
тез върли, бате, душмани!
Липчо на Слави думаше:
- Братко ле, братко Славе ле,
ще ида, братко, ще ида
във Варна града голяма,
и ще се, братко, там скрия.
Но аз си имам, братко ле,
дор седем сина сокола
и три ми мили дъщери -
те ще ги, братко, убият,
и аз тогаз жив ли да ходя
из Аврен село голямо!?...
Една ми сутрин, рано ми,
рано ми, рано Петровден,
Петровден срещу Павловден
Липчо говеда изкарва.
Паньо и Кара Стоян двамата,
те си на пътя стояха;
Липчо покрай тях минава,
Паньо на Липчо думаше:
- Липчо ле, Липчо, чорбаджи,
я хайде, Липчо, да идем
на Димитровото механе,
да идем да се почерпим!
А че са, холам, отишли
на Димитровото механе,
седели, що са седели,
докат се й, холам, стъмнило,
Липчо на Паньо думаше:
- Я хайде да си идеме!...
Паньо на Липчо думаше:
- Я постой, Липчо, почакай,
да си виното изпием!
Виното не се довършва,
още си Паньо поръча.
Седели, що са седели,
докат са петли пропели.
Хайдути в село влезнали,
право в Димитрови отишли,
на Димитровото механе.
Начело върви Солака,
Липчо като Солака, бе, видя,
на крака той ми е станал
и с вино той го черпеше,
а ръката му трепереше...
Солака дума на Липчо:
- Липчо ле, Липчо чорбаджи,
юнаци вино не пият,
те ще ти кръвта изпият!
Тогаз са Липчо хванали,
ръцете му отзад извили
и с черни върви вързали.
Карали са го, карали
в Кьостепе, Кьостепенските,
Кьостепенските хендеци,
че са го, холам, задрали -
краката до коленете,
ръцете до раменете,
главата до чантията.
И му огледало подали,
и си на Липча думаха:
- Я хай се, Липчо, огледай,
дали ти, Липчо, прилича
алена феса на глава
и черни гащи колчаклък,
и пъстри бели томаци?!
Липчо на Солака думаше:
- Солаче, млада войвода,
не ме дерете, мъчете,
ам си хабер пратете
на мойта булка Тодорка -
да дава и препродава
моите лиси биволи
и моите черни угари,
парите таклил да стори,
да стори и ги изпрати!
Солака Липчо послуша,
и той си хабер изпрати
на Липчовата булка Тодорка -
да дава и препродава
Липчовите лиси биволи
и Липчови черни угари,
парите таклил да стори,
да стори и ги изпрати.
Липчова булка Тодорка
давала и препродавала,
парите таклил сторила,
сторила и изпратила.
Солака пари получи,
а че си Липчо той пусна,
че тръгна да си доходя.
Паньо и Кара Стоян двамата,
тий при Солака отишли
и на Солака думаха:
- Солаче, млада войводо,
вий Липчо жив си пуснахте,
но ний живи няма да ходим!
Ако си Липчо стигнете,
стигнете, да го убийте,
ний тогаз живи ще ходим!
Солака дума дружина:
- Де да ви видя, дружина,
вий да си Липча стигнете,
стигнете, да го убийте!
Дружината се е спуснала,
а че са Липчо стигнали
в Кьосара между водениците,
стигнали и го убили,
и го в бентове хвърлили...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011