|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кой ще стопли момата?
Ветър вее, та гора лелее,
мома вика: - Зима ми йе, мале!
Майкя ю потио говореше:
- Иди, черко, код милого брата,
там че, черко, ти да се посгрееш!
- Идох, мале, и там се не сгреях.
- Иди, черко, код милого бащи!
А черка го потио говори:
- Идох, мале, и там се не сгреях.
- Иди, черко, код милого война!
- Идох, мале, малко се посгреях.
Ветър вее, та гора лелее,
мома вика: Зима ми йе, мале!
Майкя ю потио говореше:
- Иди, черко, при милата рода!
- Идох, мале, и там се не сгреях.
Ветър вее, босильок люлее,
та ми мене меризма доноси.
Ветър вее, камене люлее,
мома седи у ситна грамада,
па говори гиздава девойкя:
- Леле мале, мила мале,
ветър вее, грамада люлее,
та менека, мале, разговара.
Ветър вее, та грамада люлее,
у градина секо яко цвекье,
ветър вее, та цвекье люлее,
хубава ми меризма доноси,
та менека, мале, омилее.
София, кв. Суходол (СбНУ 43/1942, № 343 - "При кого е най-топло?").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
|