|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му
Остана Милица вдовица,
със една малка рожбица.
Чуди се, мае Милица,
какво да прави, да стори,
къде Иванча да даде,
на какво да го научи.
Ах, че го е дала Милица
на книги да се научи,
младо даскалче да стане.
Остана Милица самичка,
че си Кирима залюби.
Любили и се лъгали,
цели девет години.
Кирима Милица думаше:
- Хайде се двама вземеме!
Милица дума Кирима:
- Ако се Иванчо научи,
глава ще ми отреже.
Кирима Милица пак дума:
- Милице, мари, хубавице,
на туй ли да те науча?
От здрава се болна престори,
хабер Иванча изпрати,
прави, що прави да дойде,
че мама му много болнава,
или я свари, или не.
Водица да й донесе
от хайдушкото кладенче.
Ази ще го, мари, дочакам,
главата ще му отрежа
и пак ще се двама вземеме.
Милица хабер изпрати,
много Иванча натъжи.
Другари думат Иванчо:
- Иванчо, верен другарю,
защо си тъжен, кахърен?
- Хабер от мама получих,
че много била болнава,
правя, що правя, да ида,
водица да й донеса
от хайдушкото кладенче.
Другари думат на Иванчо:
- Иванчо, верен другарю,
това е, братко, измама.
Снощи край село минахме,
майка ти не е болнава.
Тя си на порти седеше,
алена китка държеше
и се весело смееше,
и на Кирима подаде.
Иванчо другари не слуша,
че си при майка отиде,
завари майка болнава.
Кат го е видяла майка му,
тя на Иванча думаше:
- Иванчо, мило мамино,
я иди, синко, я иди,
че ми водица донеси
от хайдушкото кладенче.
Иванчо майка послуша,
че се Иванчо въоръжи,
преплещи пушка бойлия,
запаса сабя френгия.
Като го е видяла майка му,
тя на Иванча думаше:
- Иванчо, мило мамино,
ти не отиваш за вода студена,
а най отиваш бой да се биеш.
Иванчо мама послуша,
че Иванчо отстъпи,
само си сабя остави,
без да го види майка му.
Че взема стомни у ръце,
че отиде за вода студена.
Таман си вода напълни,
ето го Кирим, пристигна
с негови другари,
на Иванча глава да реже.
Като ги Иванчо погледна,
остра си сабя извади,
на всички глави отряза,
само на Керим остана,
и на него глава отряза.
И сложи глава в торба,
че си в къщи отиде.
Мама не е болнава,
извади гостби всякакви.
Сложила дълга трапеза
и за Керима чакала.
Иванчо в къщи като влезе,
на майка си думаше:
- Какви са, мале, тез гостби?
Мама на Иванчо думаше:
- Девет години станаха,
като баща ти почина,
помана не съм му правила...
Днеска съм, мама, решила,
помана да му направя.
Иванчо дума на мама:
- Аз зная, мале, аз зная,
че ти чакаш Керима,
Керима, твоя любовник!
Извадил глава от торба
и на мама думаше:
- Ето го, мамо, Керима,
като не се живи вземахте,
барем се мъртви сберете.
Че извади сабя френгия
и на майка си глава отряза.
Тутракан (Архив КБЛ-ВТУ); Керима - срвн. Коруна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2009-2012
|