|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му
Остана Милица вдовица,
със едно дете Иванчо,
него го й дала даскалче.
Иванчо ходи на даскал,
Еремях ходи въз нея,
Еремях, баш хайдутина.
Милица дума Еремях:
- Ний, кат се с тебе вземеме,
че къде Иванчо ще денем?
Еремях дума Милице:
- И туй ли да те науча?
Ще станеш здрава болнава,
че си Иванчо проводи
на дядови си кладенци,
на бащини си хайрятя,
водица да ти донесе,
да си устата наквасиш,
да си челото умиеш!
Легна Милица да лежи:
- Иванчо, сино Иванчо,
люта ме глава заболя,
по-люта треска утресе,
да идеш, мама, да идеш
на дядови си кладенци,
на бащини си хайрятя,
водица да ми донесеш!
Иванчо грабна стомната,
но си взема и сабята,
на девет места сглабена.
Мама Иванчо думаше:
- Бре, къде, сине, отиваш?
Ти няма за вода да идеш,
ам по хайдутлук отиваш!
Иванчо бърже излиза,
кат на кладенец отива,
от нигде човек нямаше.
Като си вода напълни,
кат се нагоре изправи,
Еремях седи над него.
Иванчо сабя измъкна,
на Еремях глава отсече
и я във торба той сложи,
и на майка си занесе,
и на майка си думаше:
- Ко не се живи вземахте,
поне се мъртви водете!
Че си със сабя замахна,
и нейна глава отряза.
Самоводене, Великотърновско (СбНУ 60/1993-1994, № 1054 - "Майка
предава сива си на любовника си - 1"); хайрят, от хаир - благодеяние.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2009-2012
|