|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му
Остана Милца вдовица,
с една малка рожбица
на име, мари, Иванчо.
Расна ми Иванчо, порасна,
стана на седем години.
Милица, млада вдовица,
чуди се Милица и мая се,
къде Иванчо да даде,
дали да го на училище прати,
или на занаят даде.
Най-подир Милица помисли,
че го на занаят дала,
през девет села в десето,
в десето село голямо.
Милица, млада вдовица,
тя си турчин залюби,
Алия, млада войвода.
Люби го Милица, лъга го,
тъкмо до три години.
Алия дума Милици:
- Милице, млада вдовице,
стига сме се, мари, любили,
хайде да се двама съберем!
Милица дума Алия:
- Алийо, млади войвода,
как ще се двама съберем,
ако се Иванчо научи,
главата ми ще отреже,
къс по къс ще ме направи.
Алия дума Милица:
- Милице, мари, вдовице,
и туй ли да те науча,
здрава се болна направи,
в дебели юргани ти легни,
та си Иванчо повикай,
да дойде, да те обиколи.
Кога Иванчо у вас пристигне,
там го, мари, изпрати,
водица да ти донесе
от дядови извори,
от бащини кладенци,
аз ще си войска събера,
и там, мари, ще го причакам,
главата ще му отрежа.
Милица, млада вдовица,
на Иванчо хабер изпратила,
от тежка се болест разболяла,
в дебели юргани лежала.
Кога ми Иванчо пристигна,
Милица дума Иванчо:
- Тежко се болна разболях,
две стомни в ръце да вземеш,
на дядови си извори да идеш
и на бащини си кладенци,
от нея вода да пия,
та да си оздравея.
Иванчо се хубаво премени,
затъкна пушка бойлия
и сабя френгия.
Мама му дума Иванча:
- Защо ти е, синко, пушката,
пушката, още сабята?
- Нека да са при мене,
сега е време хайдушко,
нещо може да ме из пътя срещне.
Тез думи, като издума,
от къщи Иванчо излезе,
право си в яхъри влезе,
алено конче извади,
стомни на конче той тури,
и си на път замина.
Милица, млада вдовица,
тя си от юрган станала (2)
и почнала да се стяга,
в казан гостби да готви.
Турчин, кат си Иванчо убие,
всичко да е готово,
като се назад завърне,
двама ще се съберат.
Иванчо си на път замина,
кат на извори пристигна,
там го Алия чакаше,
с готовите отбор юнаци,
Иванчо като ги видя,
веднага му на ум
той дойде, че майка му е
кочим кроила Иванчо да си убие.
Но пак е Божа работа,
на Иванчо му сила добила,
най-напред си сабя извади,
на дясно кат се обърна,
на Алия глава отряза,
наляво, кат се обърна,
на юнаци глави отряза,
най си от конче слиза,
на Алия глава взема,
и я в дисаги положи,
па си конче покачи,
и се назад повърна.
Като си у тях отиде,
какво чудо да види,
майка му около казани ходеше,
песен пееше и си Алия чакаше,
кога ще се Алия завърне,
голяма сватба ще прави.
Иванчо си пред нея пристига
и от конче слиза,
дисаги от рамо той смъква
и на Алия глава извади.
Майка си за коса залови
и си сабята улови;
кат я за коса улови,
право й глава отряза.
Желязна вила той взема,
глави им на вила набичи,
па си накара гайдари,
вито хоро да вият.
Иванчо си вила с глави взема
и се на хоро улови,
и викна Иванчо, заплака:
- Слушайте, мало и голямо,
който вдовица остане,
така сина си да прави,
така да си дете прежали!
Разград, кв. Гецово (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2009-2012
|