* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Останала, море, млада Дойчиница,
останала млада вдовица,
останала с това мъжко дете,
мъжко дете на седем години.
Оно си е, море, на седем години,
ала носи бащино юнаство,
оно язди, море, бащината коня,
оно носи бащино оръжие,
оно носи бащиното рухо.
Научил се Горуна гидия
да си люби млада Дойчиница,
он я люби, море, нощи, полунощи,
она вика и деньем да иде,
да не гази, море, тия кални друми,
да не бие тия темни нощи.
Проговори, море, Горуна гидия:
- Е, тизека, млада Дойчинице,
я не смеем и деньем да дохождам,
ти си имаш дете седмогодче,
ово си е, море, на седем години,
ала носи бащино юнаство.
Оно язди бащината коня,
оно носи бащино оръжие,
оно носи бащиното рухо,
оно че ме, море, мен погуби,
та не смеем денем да дохождам.
Клета да е, море, Дойчиница млада,
проговори Дойчиница млада:
- На детето, море, много лесно бива,
че си стана от здрава на болна,
че го пратим на езерна вода,
да донесе, море, вода езерова.
Тамо има ала троеглава,
она че си, море, детето погуби.
Здрава се е, море, курва разболела,
направи се от здрава на болна,
та си легна, море, под шарени черги,
на детето потийом говори:
- Аво, дете, дете седмогодче,
нещо ме е, море, глава заболела,
да си вземеш зелено бърденце,
да си вземеш бащината коня,
да донесеш, море, вода езерова,
да умием тая руса глава,
ега ми би глава оминала.
Послуша я, море, дете седмогодче,
та си взема зелено бърденце,
и си взема бащината коня,
и си взема бащино оръжие,
и облече бащиното рухо,
па си тръгна на езер за вода,
насреща му иде Горуна гидия.
Проговори, море, дете седмогодче:
- Добра среща, Горуно гидийо,
къде че идеш, Горуно гидийо?
Отговаря Горуна гидия:
- Снощи ми е, море, книга допаднала,
праща ми я, море, Дойчиница млада,
аз я любех, море, нощи полунощи,
она вика и денем да идем.
И тогай се е, море, дете разсърдило,
извадило тая остра сабя,
извъртело, море, Горунови очи,
па ги тури у зелено бърденце,
и е ошло на езерна вода,
вода лее и назаде бега.
Зададе се, море, ала трооглава,
проговори, море, ала трооглава:
- Я почекай, дете седмогодче,
да ти дадем безценни камене,
да ти света у честни трапези!
А детето, море, потийом говори:
- Аз си имам безценни камене,
да ми светят у честни трапези.
И бързо се е, море, дете назад повърнало,
кат се е, море, назад повърнало,
а майка му на порти стоеше,
проговори, море, дете седмогодче:
- На ти, мале, вода езерова,
у водата Горунови очи.
Проговори, море, Дойчиница млада:
- Суха била, море, сину десна ръка,
що извърте Горунови очи!
Върло се е, море, дете разсърдило,
соблече я гола на кошулка,
намаза я лоя и катрана,
па я сложи у честна трапеза,
запали я горе от главата,
да му свети у честни трапези.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012