* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Ерим Милици думаше:
- Милице, клета вдовице,
айде, двама да се вземемо,
на висок чардак да седиш,
жълти жълтице да нижеш!
Милица Ериму думаше:
- Турчине, друговереце,
не смеем да се потурчим -
вярата да си погазим,
моята вяра българска,
че имам сина Ивана;
тая десета година
откак съм га на даскал пратила
добра ми книга научи.
Щом тава Иван разбере,
главата ще ми отреже,
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско.
Ерим Милици думаше:
- Милице, клета вдовице,
и туй ли да те научим?!
Здрава си глава превържи
и се у креват положи,
ситно си писмо напиши,
на сина, на сина Иванча.
В писмото пиши, напиши:
"Синко ле, синко Иванчо,
щом ми писмото получиш,
бърже ми писмо прочети -
нали те е майка чувала -
кога се майка поболи,
вода да ю подадеш.
Земи стомни шарени,
горе в Балкана да идеш,
от стари Кавал-кладенец,
от дедови ми извори -
студена вода ми донеси,
устата да си разквасим,
сърцето да си угасим!"
Иван си писмо получи,
бърже си писмо прочита
и си училище напущи,
и право си дома отиде,
майка си у креват завари.
Взима си оръжие бащино,
тънка си пушка нарами,
остра си сабля запаса
и взима стомни шарени -
вода на майка да донесе.
Майка на Ивана продума:
- Синко Иване, Иване,
вода да ми донесеш,
но без оръжие да идеш,
че водата няма да е лековна.
Иван тънка си пушка остави,
остра си сабля запаса
и си за вода отиде -
горе в Балкана отиде,
на тоя Кавал-кладанец,
на дедови си извори.
Като си вода налива,
Иван си насреща погледнул -
към ньега иду седемдесет турчина
и почнули турци да стреляю.
Иван се много разсърди,
остра си сабля извади,
на сви турци глава отреза,
та зима стомни шарени,
студена вода налива
и при майка си отива.
Кага си у дома отива,
майка му из креват станула -
осем фурнье леб омесила,
ялова крава заклала;
девет казана гостба уготвила,
руйно е вино наляла
и тая ми люта ракия,
че се с турчин годява.
Иван си майка думаше:
- Мале ле, стара майчице,
защо си ми леб омесила,
защо си ми гостби сготвила,
защо си ми вино наляла
и тая ми люта ракия?
Майка на Иван продума:
- Синко ле, синко Иванчо,
откак се баща ти помина,
помана не съм му месила,
ни съм месила, ни съм готвила.
Сега помана му месим.
На Ивана много дожаля,
сълзе порони до земля
и си на майка продума:
- Мале ле, стара майчице,
това ли си ми добро мислила,
та ме на турци предаде?
Остра си сабля извади,
на майка глава отряза
и у колет ю е турил,
на турци глава изпратил.
Три годин Иван турци вардили,
дорде му глава отрязали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012