* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Остана Милица млада вдовица,
със мъжка рожба на ръце,
ситенци, на три годинки.
Че расъл Иванчо, порасъл,
майка му се чуди и мае,
къде Иванчо да прати,
занаят да се научи,
дано си пари спечели.
Че го майка му записа
на училище да ходи,
да ходи Иванчо, да се научи
да чете Иванчо, да пише.
Че се Иванчо изучи
за младо Иванча даскалче.
Негова майка проклета,
залиби майка, залиби,
турчина - друговерица,
Махрема, баш хайдутина.
Любили се много, не малко
цели ми девет години.
Махрем Милици думаше:
- Милицо, млада вдовицо,
стана веки девет години,
как сме се ний залюбили,
я хайде да се вземеме.
Милица, млада вдовица,
на Махрема думаше:
- Как да се ние вземеме,
Иванчо ще да узнае,
главите ще ни отреже.
Махрем Милици думаше:
- Стори се здрава на болна,
че легни, мари, болнава,
че прати Иванча за вода,
на дядови си извори,
на бащини си кладенци.
Аз ще си чета заведа,
седемдесет души хайдути,
там ще Иванча уловим,
главата ще му отрежем
и пак ще да се вземеме.
Милица, млада вдовица,
стори се здрава на болна.
Като се Иванчо завърна,
майка му дрехи лежеше.
Иванчо пита майка си:
- Защо си, мале, легнала,
да не си, мамо, болнава,
на лекар да те заведа?
Милица, млада вдовица,
тя на Иванча думаше:
- Иванчо, ще ти се моля,
водица да ми донесеш
от дядови си извори,
от бащини си кладенци.
Люто ме глава заболя,
че ми гърлото изгоря,
водица да си посръбна,
дано ми болки отминат.
Иванчо нищо не каза,
припасва сабя френгия,
преметва пушка бойлия
и колан чифте пищови.
Че взема Иванчо две стомни
и ги при саби полага.
Че тръгнал Иванчо за вода
на дядови си извори,
на бащини си кладенци.
Милица, млада вдовица,
тя на Иванча думаше:
- Що ти са чифте пищови,
що ти е пушка бойлия,
що ти е, Иванчо, таз сабя?
Иванчо дума, продума:
- Сега е време такова,
без тях аз на път не тръгвам.
Че си Иванчо потегли,
за вода Иванчо да иде.
Като си Иванчо пристигна
на дядови си извори,
на бащини си кладенци,
таман се Иванчо наведе,
стомните да си напълни,
ето го Махрем пристига,
с негова чета голяма -
седемдесет души хайдути.
Махрем Иванча там хвана,
отзад му ръце завърза.
Иванчо се моли Махрема:
- Махреме, баш хайдутино,
я ми ръка отвържи,
едната ръка, дясната,
да са на Бога помоля,
че аз сираче останах,
сираче на три годинки,
тогаз аз да загина.
Махрем, баш хайдутина,
кога са му ръце отвързали,
че се Иванчо обърна,
там дет' изгрява слънцето,
и се на Бога помолва.
Извади сабя френгия,
Махрем глава отряза.
Като се Иванчо развъртя,
всички хайдути той изкла.
На Махрема главата взема
и я в дисаги положи.
Че си Иванчо потегли.
Като си в къщи пристигна,
дворито се й осветило,
крави ялови заклани,
пет пещи хляб опечени.
- Ази те болна оставих
Докат' се върна от вода,
дворите се й осветило,
крави ялови заклани,
пет пещи хляб опечени.
Защо ти й, мамо, този хляб?
Я вземи, мамо, армаган,
армаган ти Махрем изпраща,
една ми златна ябълка.
Бръкни в дисаги, вземи я.
Милица бръкна в дисаги,
златна ябълка да вземе -
не била златна ябълка,
най било Махрем главата.
Иванчова майка проклета,
тя си Иванча кълнеше:
- Да ти изсъхнат ръцете,
дет си главата отрязал!
Иванчо се много ядоса,
сабя френгия извади,
на майка си глава отряза
и се Иванчо провикна:
- Я лежете двама, лежете,
това от кога търсите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012