* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Де се Харамий научи,
Харамий, баш хайдутина
у Милицини да ходи!
Сутрин рано ранеше,
топла обяда ядеше;
вечер си късно замръква,
топла вечеря ядеше
и на Милица думаше:
- Милице, клета вдовице,
яла какви сме прилични,
като си ядем и пием;
бива ли и приляга ли
ний двама да се зъмнеме?
Милица дума Харамий:
- Харамий, баш хайдутино,
аз имам сина Иванчо,
Иванчо да ме зачуе,
той ми главата отрязва!
Харамий дума Милици:
- Милице, клета вдовице,
и туй ли да те науча,
и туй ли още не знаеш?!
Стори се здрава болнава,
че легни в пъстри юргани;
като си дойде Иванчо,
Иванчо ще те попита:
"Какво ти й, мамо, та лежиш?"
Ти на Иванча да речеш:
"Иванчо, синко Иванчо,
аз ми сърцето изгоря
за студена вода ледена
от бащини ти кладенци,
от студените извори!"
Като си дойде Иванчо,
Иванчо за вода да дойде,
главата ще му отрежа!
Иванчо слуша на джама,
на джама, на пенджерите,
самси се чудо чудеше -
дали във къщи да влезе,
или назад да се върне...
Та че се назад повърна,
че при даскала отиде,
че на даскала думаше:
- Ти нима знайш, даскале,
де се й Харамий научил,
Харамий, баш хайдутина,
късно у дома да ходи;
сутрина рано ранеше,
топла обяда ядеше;
вечер си късно замръква,
топла вечеря ядеше
и на Милица думаше:
(*)
Даскала дума Иванчу:
- Ти 'ко си ходиш, Иванчо,
бащиното си ходене,
и 'ко си носиш, Иванчо,
сия бащин си юнаклък,
самси щеш да се отървеш!
И Иванчо си отиде,
мама му лежи в юрганя,
Иванчо дума майчи си:
- Майно льо, стара мамке ле,
какво ти й, мамо, та лежиш?
Майка му дума Иванчу:
- Ти не ме знаеш, Иванчо,
аз ми сърцето изгоря
за студена вода ледена
от бащини ти кладенци,
от студените извори -
да идеш, да ми донесеш!
Иванчо беше отишел;
като Иванчо приближи
при бащини си кладенци,
Харамий седи при извор -
остра си сабя затача,
Иванчу глава ще реже...
Кротко Иванчо попита:
- Харамий, баш хайдутино,
дай ми, Харамий, таз сабя,
да видя - прилича ли ми?
Харамий му сабя подаде;
Иванчо сабя улови,
че се наляво завъртя,
на Харамий глава отряза...
Като Иванчо замина,
и Милица е станала,
че се хубаво премени,
запретна бели ръкави,
взела е гостба да готви...
Като се върна Иванчо,
Иванчо дума майчи си:
- Майно льо, стара мамке ле,
аз убих, мамо, Харамий,
Харамий, баш хайдутина!
Кат' чу майка му таз дума,
разпретна бели ръкави,
облече черно облекло,
забради черни забрадки -
Харамий да си жалее!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012