* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

През турско робство голямо
нашият народ поробен,
голямо тегло претеглил
от турски паши и бейове
и българските чорбаджии.
Тръгнали ми са, тръгнали,
Сливенски паша омразен,
данъци, глоби да обира,
от тоя народ поробен.
Глобили, кого глобили,
че са глобили млад Стоян.
Стоян на паша думаше:
- Пашо ле, пашо ефенди,
азе съм бедно момченце,
аз нямам ниви, ливади,
защо ме глоба глобите?
Че се пашата обади:
- Стояне, кара гяурин,
ние не сме тебе глобили,
че имаш ниви, ливади,
ами сме тебе глобили,
че имаш булче хубаво,
дето го няма пашата
в неговите хареми!
Стоян се много ядоса,
препаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия
и стана страшен хайдутин.
Прочул се Стоян хайдутин.
От богатите вземаше
и на бедните даваше.
Султана войска събира,
Стоян войвода да хване.
И го в село обесват,
българи да се уплашат.
Остана булка Величка,
вдовица с едно детенце,
детенце малък Богданчо,
малък - шеснайсет годишен.
Паша гавазе изпрати,
да му Величка доведат.
Паша дума Величка:
- Я слушай, бяла българко,
заради тебе, Величке,
ази Стояна погубих.
Я се съгласи, Величке,
бяла ханъмка да станеш.
Величка дума пашата:
- Не думай, пашо, тез думи,
че имам сина Богданчо
и двама ще ни погуби.
Че се пашата обади:
- Я си изпрати Богданчо,
водица да ти донесе,
от хайдушкото кладенче.
Аз ще го тамо причакам
с моите верни гавази,
главата ще му отрежем
и ще се двама вземеме.
Ако ли не съгласиш,
главата ще ти отрежа.
Чуди се бая Величка,
какво да прави да стори,
па на Богданчо казала:
- Богданчо, дете мамино,
какво ще, мама, да правим?
Мене ме вика пашата
в неговите конаци,
иска ме синко, иска ме,
туркиня да се потурча,
на него жена да стана -
иначе ще ме погуби.
Нали е хитра Величка,
тя на Богдана думаше:
- Аз ще те, мама, науча,
как да погубиш пашата.
В женски се дрехи облечи,
препаши сабя френгия
и вземи чифте пищове,
и стани, синко, та иди
на хайдушкото кладенче.
Дано го мама погубиш,
от него да ме отървеш.
Ах, че се Богдан зарадва,
препаса сабя бащина,
забучи чифте пищови,
облече дрехи кадънски,
на кладенеца отиде.
Ето, че иде пашата
с неговите гавази.
Нали се паша усетил,
че това е Богдана,
а че му дума, продума:
- Не бой се, не бой, Богдане,
аз няма да те погубя,
но само да се съгласиш
с майка ти да се вземеме.
Аз ще на тебе харижа
кемер пълен с жълтици,
и ще те тебе оженя
за най-хубавото ханъмче,
за Гюзел Фатме беьова.
Нали се Богдан ядоса,
че бръкна Богдан под поли,
извади сабя бащина.
Всички гавази изтрепа,
че му се паша молеше:
- Машалла, Богдан, машалла,
на твойта сила юнашка!
Аз се с тебе шегувам,
каквото искаш - ще ти дам,
само недей ме убива!
Де гиди Богдан, де гиди,
на паша дума, продума:
- Помниш ли, пашо, помниш ли,
кога обеси татко ми?!
Докато това издума,
той му глава отряза,
на парчета го насече,
по храстове накачи,
гарвани да го изядат.
Де гиди, Богдан войвода,
събрал е верна дружина,
момчета като вълчета.
Водил е Богдан дружина,
цели ми девет години.
От богатите вземаше,
на сиромаси даваше:
- Вземайте, братя, вземайте,
това са пари народни,
от сиромахци вземани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012