* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Ой, Момчиле, Момчиле юначе!
Поболи се Момчил, добър юнак,
поболи се Момчил и умре си;
станала млада Момчилица,
останала млада у вдовици,
останала с това мъжко дете.
Повлече се с Коруна гидия -
все да ходи Коруна гидия,
все да ходи нощи полунощи.
Проговори млада Момчилица:
- Ой, Коруне, Коруне гидийо,
що не дойдеш у ден у пладнина?
Проговори Коруна гидия:
- Чуеш мене, млада Момчилице,
имаш, моме, дете седем годин,
та не смем от него да дойдем.
Проговори млада Момчилица:
- Ой, Коруне, Коруне гидийо,
здрава чем се болна поболити,
че го пратим у гора зелена
да донесе вода лековита,
да донесе, макя да лекуйе -
га да одиш, та да го погубиш.
Отговаря Коруна гидия:
- Да го пратиш, млада Момчилице,
да го пратиш, ама пеши да е,
да не кара бащината коня,
да не носи бащино оружье.
Се ги слуша дете седем годин,
се ги слуша що са си думали.
Кога било рано одзарано,
макя му се болна поболила,
я дете ю потийо говори:
- Леле, мале, леле, стара мале,
защо си се, майко, резстеняла?
Я макя му потийо говори:
- Нещо макя дума че ти дума -
горе има вода лековита,
д'идеш, синко, вода да донесеш,
да донесеш, макя да лекуйеш.
- Ч'идем, майко, оти да не идем?
- Иди, синко, ма пеши да идеш,
да не караш бащината коня,
да не носиш бащино оружье.
Я дете ю потийо говори:
- Леле, мале, леле, стара мале,
я не смеем, майко, на баща ми,
на баща ми коньо да си гледам,
а то не ли коньо да му карам -
я да смем коньо да му гледам,
не би било, майко, па сираче.
Па си пойде дете да си иде,
скришома е па коня вземало,
скришома е оружье вземало.
Па отиде у гора зелена,
наточи си вода лековита,
наточи си вода и си пойде.
Сретнаа го троица кральове,
па на дете потийо говора:
- Чуеш па нас, дете седем годин,
застани ни мало на белега.
Послуша ги дете седем годин,
застана им мало на белега.
Сите са си троица хвърляли,
не можаа дете да удара.
Проговори дете седем годин:
- Чуйте мене, троица кральове
застанете мене на белега,
да язека у вас че се хвърлям.
А они си с него шега бия,
застанаха нему на белега.
А се хвърли дете седем годин,
а се хвърли, а ги е сгодило,
хвърлило се и утепало ги.
Щото беше Коруна гидия,
повърна се, глава му отсече,
па я тури конска зобилница.
Ка си ойде дома на дворове,
сретнала го неговата макя.
Ка надзърна конска зобилница,
кога виде Корунова глава,
потайно си майка продумала:
- Изсънала, синко, тая ръка,
що отсече Корунова глава.
Разлюти се дете седем годин,
дваж я, триж я сос кон прегазило,
ем я гази, ем ю дума дума:
- Бог те убил, моя стара мале,
а ти, майко, па снощи що каза?
"Ой, Коруно, Коруно гидийо,
що не дойдеш у ден у пладнина,
току дойдеш нощи полунощи?"
А он, майко, тебе що ти каза?
"Имаш, моме, дете седем годин,
та не смеем от него да дойдем."
А ти, майко, нему що му каза?
"Ой, Коруно, Коруно гидийо,
че го пратим у гора зелена,
ти да ходиш, та да го погубиш."
А он, майко, тебе що ти каза?
"Да го пратиш, ама пеши да е,
да не кара бащината коня,
да не носи бащино оружье."
Дваж я, триж я сос кон попрегази:
- Бог те убил, моя стара мале,
да се знае защо съм сираче,
и без баща, майко, и без майка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012