* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Остана Милица вдовица
с едно ми чедо Иванчо,
Иванчо, дванайсет годишно.
Стояла Милица вдовица
до цели ми дор три години.
Най се научи Милица
късно за вода за отива
и се хубаво пременя.
Когато за вода идела,
там е пашата причаквала.
Нъл' се пашата залюби,
със таз Милица вдовица.
Нали е пашата младичък,
той на Милица думаше:
- Милицо, вдовицо,
дай да се ний вземем,
каквото искаш от царството,
каквото искаш - ще ти дам!
- Истрах ме от Иванча,
той със хайдутите ходи...
- Слушай, Милицо, слушай,
на какво ще те, любе, науча.
Болна се на здрава направи,
когато се Иванчо зададе,
здрава се на болнава направи!
И на Иванчо кажи:
"Аз ще оздравям, мър, майка,
от хайдушкото кладенче
вода, ако ми донесеш!"
Както я пашата научи
и така направи Милица.
Нъл' се Иванчо зададе,
Милица Иванча думаше:
- Аз съм, Иванчо, болна.
Ако идеш и донсеш малко вода
от хайдушкото кладенче,
сигурно ще оздравям!
Нали е Иванчо разумен,
то се съмнеши.
Нали турско време пашово,
може турчин да го причака.
Иванчо на майка си думаше:
- Я ми дай татювите пищови
и дядовата сабя френгия!
Нали Иванчо отиде,
право на хайдушкото кладенче,
там го пашата чакаше.
Пашата се на Иванча нахвърли.
Иванчо и туй чакаше,
остра си сабя завъртя.
Пашата му се молеше:
- Стой, Иванчо, не ме убивай,
каквото искаш от царството -
всичко ще ти дам!
Но Иванчо не му прощава.
Той се много ядоса,
на пашата главата отряза
и я в торбата тури.
Като си Иванчо отиди,
ела Боже, какво да видиш!
Майка му хубави гостби готвеше
и топли бели хлябове.
Иванчо на майка си думаше:
- Мар, мале, ти нали беше болна,
какви са тез' хлябове и гостби?
- Три е години станало,
на баща ти не съм струвала...
- Я вземи, мале, малко вода да пиеш,
но преди да пиеш,
я погледни в торбата!
Какво да види Милица -
на пашата главата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012