* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Стоян Величке думаше:
- Величке, млада вдовичке,
що не се, Величке, ожениш,
мене, Величке, да вземеш?
Величка Стоян думаше:
- Как да се, Стояне, оженя,
тебе, Стояне, да взема?
Аз имам синка Иванчо,
във Варна младо касапче.
Той ако се, Стояне, научи,
главата ще ти отреже,
мене с него си ще вземе.
Стоян Величке пак дума:
- Величке, млада вдовичке,
и туй ли още да те науча?
Здрава се болна престори,
на Иванча хабер изпрати,
по-скоро Иванчо да дойде,
майка му лежи, умира.
Че го, Величке, изпрати
на хайдушкото кладенче,
студена вода да вземе,
ний ще го Иванчо уловим,
уловим, ще го погубим
и двамата ще се вземем.
Величка, млада вдовичка,
здрава се болна престори,
на Иванча хабер изпрати,
по-скоро Иванчо да дойде,
майка му лежи, умира.
Иванчо хабер получи,
по-скоро си в село отиде
и на майка си думаше:
- Мали мо, мила мали мо,
що лежиш, мале, що болиш,
че от какво ти й болката?
Мама на Иванчо думаше:
- Ти не ме питай, Иванчо,
я вземи стомна шарена,
да идеш, Иванчо, да идеш
на хайдушкото кладенче,
студена вода да вземеш,
да вземеш, да ми донесеш.
Иванчо майка си послуша,
че взема пушка на рамо,
припаса патрондашите
и взема сабя във ръка.
Мама на Иванчо думаше:
- Иванчо, синко Иванчо,
бре, на война ли ще отиваш?
Срамота, Иванчо, от хората,
грехота, Иванчо, от Бога!
Да снемеш пушка от рамо,
разпаши патрондашите,
само вземи стомна шарена
и отиде за вода студена.
Иванчо майка си послуша,
взема стомна шарена,
и взема сабя въз ръка.
Че отиде Иванчо, отиде
на хайдушкото кладенче,
на Стояновото сберило.
Наля си Иванчо стомната,
кат се нагоре издигна -
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем.
Най-напред Стоян вървеше,
Стоян си Иванчо улови,
и си на Иванчо думаше:
- Иванчо, младо касапче,
я си дай, Иванчо, главата,
по-лека да ти е смъртта.
Иванчо нагоре погледна
и се на Бога помоли:
- Божке ле, вишни, високи,
я ми дай малко силица,
да си хайдути изколя!
Де седял Господ, де слушал,
че му дал сила юнашка.
Наляво сабя завъртял,
половината той ги изклал,
надясно кат се й завъртял,
половината от страх измрели.
Само ми Стоян останал,
Стоян ми, баш войводата.
Иванчо си Стоян улавя
и си на Стоян думаше:
- Я дай си, Стояне, главата,
по-лека да ти е смъртта.
Иванчо му главата отряза
и я в торбата той сложи,
и я на майка си занесе.
Като в къщи влиза,
големи трапези сложени.
Иванчо майка си думаше:
- Мър, мамо, мър, мила мамо,
ти беше болна да умираш,
какви трапези си сложила?
- Станало й девет години,
откакто баща ти почина,
не сме му софра слагали.
Иванчо главата изважда,
на майка си я показва.
Тя, като главата видяла,
викнала и заплакала:
- Стояне, любе Стояне,
тъй ли ни беше думата?
Иванчо се люто разгневил
и сабя извадил,
и главата й отрязва,
и си у Варна замина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012