* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Имала е Лица-Милица
едного сина Иванча,
чуди се мама, мая се,
на какво да го научи,
на какъв, холан, занаят.
Че го е дала на школо,
даскал Иванчо ще учи,
пък тя Аврама залюби.
Аврама Милице думаше:
- Милице, мар, хубавице,
хайде ми, мъри, пристани,
доде си млада и хубава!
Милица дума Аврама:
- Как да ти, а бре, пристана,
аз имам момче Иванчо,
Иванчо, младо даскалче,
на ум е твърде разумно,
той ко ме мене угади,
главата ще ми отреже.
Аврам Милице думаше:
- Милице, мър, хубавице,
на туй ли да те науча.
Стори се здрава болнава,
че лежи, болна да лежиш.
Като си дойде Иванчо,
ти го, Милице, проводи
водица да ти донесе
от бащиното си кладенче,
от дядовото си изворче.
Аз ще си Иванча уловя,
главата ще му отрежа,
право у вази ще дойда,
ний двама да се вземеме.
Милица, клета вдовица,
стори се здрава болнава,
че легна болна да лежи.
Кога си дойде Иванчо,
той на майка си думаше:
- Какво е, мамо, със тебе,
днеска те здрава оставих,
ала болнава заварих?
Милица Иванчо думаше:
- Иванчо, сине Иванчо,
ти като, мама, замина,
люта ме треска отнесе,
клета ме глава заболя,
изгорях, мама, за вода.
от бащиното ти кладенче,
от дядовото ти изворче -
иди ми вода донеси,
устата да си поквася,
сърцето да си разхладя!
Иванчо младо даскалче,
на ума твърде разумно,
то влезе в тъмни дамове,
извади конче хранено,
обседла, та го обюзда,
запаса сабя френгия,
намери пушка бойлия,
затъкна чифте пищови
и се на конче възметна.
Като на конче подсмръкна
и кончето му подхвръкна.
И си за водица отиде.
Кат се надолу наведе,
нямаше никой около,
като се Иванчо изправи,
Аврам при него идваше
и на Иванчо думаше:
- Иванчо, младо юначе,
да ми водица подадеш
със твойта дясна ръчица,
устата да си поквася,
сърцето са си разхладя.
Иванчо, младо даскалче,
на ума е твърде разумно,
не му водица подаде,
тънка си сабя извади,
като наляво замахна
и му главата отсече.
И се на конче възметна,
и на кончето подсмръкна,
и му кончето подхвръкна,
право си у тях отиде.
Неговата болна майчица
заклала крави ялови,
наляла вино червено
и за Аврама чакала.
Иванчо дума майка си:
- Какви са, мамо, тез гостби?
Мене ли, мамо, ще годиш,
или себе си ще жениш?
Мама на Иванчо думаше:
- Иванчо, сине Иванчо,
ни тебе, Иванчо, ще годя,
нито пък мене си ще женя.
На съня ми се присъни,
станало й девет години,
от как баща ти заклаха,
помана не сме му правили.
Да повикаме комшии,
комшии, още роднини,
помана да го поменем.
Иванчо мама си думаше:
- Мене ли, мамо, ще лъжеш?
За когото ти се надяваш,
аз му главата отрязах,
за тебе бакшиш донесох.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012