|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Песни за Капитан Петко войвода
Причул ми се е Радойчо
до Кълъждерска планина
със Петка, със айдутина.
Събота срещу неделя
Радой си стадо броеше,
аяне го на стърга чакаа
и си го вярно питава:
- Казуай, Радой, казуай
дуда ли Петко пу тува?
- Аяне, царски сейменье,
вчера бе Петко пу тува,
дебело му агне ватийме,
печеница му го пекайме.
Ватива Радой, вързава,
ръки му назад изюа.
Радой се душа забера:
- Аянье, царски сейменье
отпуснейте ми ръчица,
че ми се душа забера.
- Радойче льо, чуен, причуен,
сто да ти правет аянье,
га се самичек измами.
В темницата го метнава,
мало е, млого лежало -
наръча Радой поръча:
- Де да е бащум, да дойде!
Стана бащо му, отиде
в Гюмюржинските занданье.
- Засто ме рукаш, Радойчо?
- Рукам те, бащо, рукам те -
продавай, бащо, продавай
връчкат вакли овенье,
та ми Радоя извади
от сая темна темница!
- Постой, Радойчо, почакай,
овенье пара да сторат,
да ги бащо ти продаде
и те бащо ти извади
от сая темна темница.
Дорде се бащом завърне,
Радойчом душа изляла.
Съчанли, Гюмюрджинско - Гърция, зап. в Кърджали, кв. Веселчани
(Славков Ил., Б. Димитрова. Съчанли. Историческо и етнографско проучване. С.,
1989, с. 187); Кълъждерска - по името на с. Калайджи-дере в Гюмюрджинско; стърга
- вход за агъла; дода ли - дохожда ли; по тува - по тука; Радой - Радой Парлаков,
ятак на капитан Петко Войвода; Радой е родом от Съчанли от Парлаковския род; някои
от този род сега живеят в Кърджали.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.08.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
|