* * *

Песни за Капитан Петко войвода

В неделя сутринта,
в Марони село голямо,
Тому са гости дошлили
от честа гора зелена,
хем гости Тому, хайдути.
Не нашли Томо чорбаджи,
ам са нашлили, нашлили,
Томова стара майчица.
Петко й тихо думаше:
- Бабичко, стара майчице,
къде е Томо чорбаджи?
- Няма го, Петко, няма го,
Томо на черква отиде,
ламбади, свещи да пали,
на Бога да се помоли.
- Пускай му хабер, бабичко,
по-скоро Томо да дойде,
дума щем го питаме.
Още си дума думаха
и Томо си ги завтаса.
Томо на Петко думаше:
- Петко ле, баш хайдутине,
Петко ле, баш капитанине,
добре сте дошли, Петко ле!
Седнете, та поседнете,
да сварим кафе да пием,
да сготвим манджи да ядем!
Петко на Томо думаше:
- Не сме дошли, Томо ле,
да ядем още да пием.
Изваждай, Томо, донисай,
твоите жълти алтъне,
по-много бели грошове!
Томо на Петко думаше:
- Петко ле, капитанине,
моите пари са феизлия,
феизлия, Петко, сенетлия.
- Извадай, Томо, донасяй
твоите бели синете,
на огън да ги гориме!
Извади Томо, донесе
негови бели синети.
Петко ги на огън изгори,
на прах и пепел направи,
та че на Тому думаше:
- Томо ле, мизевирене,
Томо ле, каймакамине,
стани се Томо, приготви
и ти ще с нази да дойдеш
във тая гора зелена!
Хванаха Тома, вързаха,
назад му ръце стегнаха.
Станали, та са тръгнали.
Майка му послед вървеше,
бяла си коса скубеше
и я във Петко мяташе,
и му се молба молеше:
- Петко ле, капитанине,
пуснете Томо чорбаджи,
че той е един на майка,
той за син, той за дъщеря!
- Бабичко, стара майчице,
върни се, бабичко, назад -
няма да пусниме Тома.
Майка му се назад повърна,
на Маронските хармани,
Петко на Тома думаше:
- Обърни се, Томо, погледни,
твоите бели конаци!
Томо си назад погледна
и дребни сълзи зарони.
Га бяха в гора зелена,
Петко на Тома думаше:
- Седни ми, Томо, поседни,
дума ще да те питаме,
нали бе толкоз сербезин?
Знаеш ли, Томо, помниш ли,
га на пазаре ходеше,
алено конче яздеше,
на глава чадър носеше,
какъв мизеверлик правеше -
под голямото чинаре
червено вино пиеше
и върла бяла ракия.
Кутрата жена минеше,
на всички око мяташе?
Тому не дума, не врява,
ни с черни очи поглява.
Хванаха, та го сториха
млада невяста да мрени.
И ми са Тома прикрили,
със ситна бяла прекрява,
и ми са Тома окичили
със горски сини цвятове,
и му главата отрязали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.08.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011