* * *

Песни за Капитан Петко войвода

Хубави Матю и Вълчо,
и двамата главени, неженени.
Матю чобанин престана
в Башибей - поле широко.
Като ми Матю отиде,
вече в село не се върна.
Матю е много пасъл -
до две ми, до три години,
та ми се Матю завърна
на ден ми, на ден Водици.
Матю бащу си ромоня:
- Поди ме, баще ле, оглави,
във долната ситна махала,
за Вълка, мома хубава!
Та се главили, словили,
съмна ми лете, пролете,
та се "Банята" зададе,
"Банята" още "Лъджата".
Матю ми хабер изпрати -
"Где да е татко да дойде,
Вълки гиздильки да купим -
хем Вълки, Матю, хем Стани,
двете моми главени,
главени, неоженени!"
Дорде баща му да дойде,
Ферска се баня разнела
и Хипсалската се събрала.
На Хипсала са ходили,
та купи Матю, накупи
много ми гиздильки -
хем Вълки, хем сестра си Стана,
та ги бащу си изпрати:
- Върви ти напред, баще ле,
аз после ще да си дойда,
на нашия голям панаир,
на "Голяма Богородица"!
Съмнало ден "Богородица",
всички другари са дошли,
само Матю не си е дошъл,
Матю и Вълчо двамата.
Матювата стара майчица,
тя си отиде да пита
Матювите сгодни другари:
- Оти ми Вълчо и Матю,
оти ми не си дойдоха?
- Матюва стара майчице,
дал' да ти кажем, ил' немой?
Ние в село си идвахме,
Матю в село отиваше
чобанем брашно да вземе.
Стопанем Матю думаха:
"Седни, поседни, Матьо ле,
засвири с медни кавале!"
Тамам си Матю поседна
и Вълчо през пътя минава.
Матю на Вълчо ромоня:
"Майни се, юлдаш, майни се,
медно кавали да свирим,
стопанем сърце да правим."
Свирили, що са свирили,
дорде петлите пропеят.
Матю Вълчо си думаше:
"Гледаш ли, кардаш, слушаш ли,
остри се саби точат,
тънки се пушки пълнят -
тия ще нас да погубят..."
Станали, та са тръгнали,
отвънка село излезли,
до две са пушки пукнали,
до два юнака паднали -
хубави Матю и Вълчо.
Мехмед аргате ромоня:
- Бре, що стоите, гледате,
станете, ръба прегнете,
та ги във ръба сложете
и ги в Марица метнете!
Кога ръбата вървяла,
тя ми е жално кърцакла.
Кървава роса капнала,
дребни е камъни паднало
от Бога и от Господа.
Та ги в Марица метнаха,
Марица ги кабул не стори,
та ги на краем изметна.
Вълчова стара майчица,
тя, като чула, разбрала,
ноща е деня сторила,
та до Марица отишла
и си Марица ромоня:
- Марицо, пуста Марицо,
дали ти курбан не дадох,
та ми взе Матю и Вълчо,
и двамата главени,
главени, неженени?!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.08.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011