* * *

Песни за Капитан Петко войвода

Томому госте дойдоха -
капитан Петко войвода,
Никола Юзбашията,
Неделко Милезимчето.
Гостил ги Томо, служил ги
гергьовско сгне печено
и руйно вино червено.
Петко на майка викаше:
- Събирай, майчо, събирай,
Томови жълти алтъне,
алтъне, бели сюнети,
Тома щим със нас да подим,
че млого лошо е правил!
Томова майка писнала,
писнала и заплакала,
бели си ръки коршеше,
бела си коса мокнеше,
жални си сълзи ронеше
и Петкому са молеше:
- Събирай, Петко, събирай
Томови жълти алтъне,
алтъне, бели сюнети,
лю само Тома остави,
че ми е един на майка,
на майка, Петко, на баща.
Петко на майка викаше:
- Ой, мале, стара ми мале,
хем щим алтъне да зьомим,
алтъне, бели сюнети,
хем щим и Тома да водим,
че ми е лошо той правил -
моми, невести маскарил,
женени люде разделел,
деца сираци оставел,
лихварин страшен е бивал.
Девет села са писнали,
писнали и приплакали
от Калън Тома чорбаджи,
тьожка давб са вдигнали.
Томова стара майчица
йесни си гласи рукаше,
ситни си сълзи сипеше,
коленана му кудеше
и Петкому се молеше:
- Пусни го, Петко, пусни го,
че е едничак на майка,
на майка, Петко, на баща!
Петко се жално ожали,
ожали, още умили,
та на дружина викаше:
- Дружина моя сговорна,
дьо щим Тома да оставим,
да не разплачим, дружина,
негова стара майчица,
че е едничак у майка,
у майка, още у баща.
Дружина си му викаше:
- Петко ле, бре, капитане,
Петко ле, наша войводу,
по-хубаво ли й, бре Петко,
една ми майка да плаче
или да плачат, войводу,
от девет села майките?
Тогаз са Петко помислил
и си на майка викаше:
- Ще да го водим, мале ле,
че ми е лошо той правил,
девет е села разплакал,
моми и млади невести
и още дребни дечинки!
Станаха, та ми торнаха,
през сраде село минаха
и Тома вързан караха.
Га беха срещу селоно,
Петко си Томо викаше:
- Та обарни са, бре, Томо,
та си ми назад погледни,
да си ми видиш, бре Томо,
твоено бело коначе,
че вейке нема видьване.
Теб ще те, Томо, изведем
на ворх Маронска барчина,
там ще ти коща оградим
без дарве и без камене
и ще ти, Томо, оставим
от четри страни пенжуре.
Единан пенжур ще гльода
нах есничконо слънчице,
ага ми сутрин изгрева.
Вториен пенжур ще гльода
нах Семендренсконо море,
ага са белка пенона.
Третион пенжур ще гльода
нах Гюмюржюнсконо поле,
четворти пенжур ще гльода
нах есничконо слънчице,
ага ми вечер превале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.08.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011