* * *

Песни за Капитан Петко войвода

Томо са госте дошлили,
от честа гора зелена,
хем госте Томо, хайдуте,
капитан Петко войвода.
Петко Томо си ромоне:
- Извадай, Томо, донисай,
тойте желти алтъне!
- Петко льо, капитанине,
моите са пари фаизлъ,
фаизлъ, Петко, сенетли.
- Извадай, Томо, донисай,
тоите бяли сенете!
Извада Томо, дониса,
Петко ги на куп сбираше
и ги във огъня мяташе.
Фатиха Тома, вързаха,
та го сториха невяста,
та го кичиха, кичиха
сини зелени менекши,
бели цървени цвятове.
Закараха го, Томо льо,
на високата планина.
Томова стара майчица,
тя си се молба молеше:
- Петко льо, капитанине,
да ти са халал, Петко льо,
Томови желти алтъне,
нимой ми Тома кайдисва!
- Върни се, бабо, върни се,
Томо ще послед да дойде.
Откараха го, Томо льо,
на високата планина.
Седна си Томо, поседна.
Петко Томо си думаше:
- Извий се, Томо, погледни
твоите високи конаци,
какво е слънце огряло!
Томо ни дума, ни врява,
ни с църни очи поглява.
Петко Томо си ромоне:
- Знаеш ли, Томо, помниш ли,
а га по село ходеше,
алено коньче яхаше,
как мюзеферък правеше.
Сега на сянка седеше,
сега на слънце ще седиш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.08.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011