|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кълвач дърво кълвеше
Димитър сред двор седеши, мари,
сред двори, на дървотника,
със тесла дърво дялаше,
буля му трески събира,
със трески огън да пали.
Димитър дума буля си:
- Бульо льо, братовице ле,
много си, бульо, хубава,
ала си, бульо, батьова,
ти не приличаш на батьо,
батьо е черен и грозен,
а ти си бяла и червена,
червена като ябълка,
бяла си като дюлбена,
и аз съм, бульо, кат тебе!
Буля драгинко думаше:
- Драгинко, драги Димитре,
да не зачуе батьо ти,
батьо ти некаилника,
батьо ти касканджията!...
Дюлино, Варненско; хороводна (Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=579>
07.08.2011); контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.09.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
|