|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калугер и моми пред манастир
Запяла ми е, Латино, мома Латина,
като е пяла, гора ехнала,
гора ехнала, поле звъннало,
та са е чуло до Света гора,
до Света гора, до в манастира.
Та в манастира черен калугер,
писмо пишеше, на стол седеше.
Га зачу тебе, писмо покъса,
писмо покъса, расо съблече,
расо съблече и тихо дума:
- Ка не запя два дни по-рано,
два дни по-рано, три дни, по-скоро,
дорде не бех се покалугерил,
покалугерил, черно облякъл,
черно облякъл, расо наметнал!
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46/1953, № 397 - "Съжалява,
че се покалугерил -1"; =БНТ 6, с. 305; =Арнаудов-ВН 1/1976, с. 506; =БНПП
5, с. 45).
=============================
© © Електронно издателство LiterNet, 23.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|