* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Два се змея на планина бият,
от них тече река Романлия,
оттича у сред у София,
у София, у тъмни зандани.
Във зандани нигде никой няма,
само си е Гюро тъмничаро,
при Гьорето сиво ми соколче -
пръсти троши, та го с месо храни,
сълзи рони, та го с вода пои,
а сокол му тихом отговаря:
- Ой те тебе, Гюро тъмничаро,
що ме тизе толкоз лепо чуваш -
дали ще ме надалеко пратиш,
или ще ме скъпо препродадеш?
И Гьоре му тихом отговаря:
- Ой те тебе, сиво соколенце,
ни че на далеко да те пратим,
ни че те скъпо препродадем -
ще те пратим във моите двори,
във дворите - дърво изсъхнало,
на дървото - до три кукувици.
Една кука сутрин, та па сутрин,
втора кука пладне, та па пладне,
трета кука вечер, та па вечер.
Таз, що кука сутрин, та па сутрин -
това ми е моя мила сестра;
таз, що кука пладне, та па пладне -
това ми е моя мила майка;
таз, що кука вечер, та па вечер -
това ми е мое първо либе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010