* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Кьига биле наште размирице,
наште размирице за нашу слободу,
турчи су си изпратили заптиета
да си вану Гюру тъмничарин,
Гюру, баш бугарски войводину.
Отишли су турска заптиета,
та ватише Гюру тъмничарин,
уклопише той тежка железа,
откараше у горе зелене,
затворише в калета висока,
затворише баш Гюру войводу.
Никой нигде си не знае
куде Гюра е затворен,
ем затворен, ем па забоварен,
не си знае ни Гюрината дружина.
Превърляю си му саде препечени леба,
от месец му леба е препечен -
превърляю си га турска заптиета.
Ей из калета нищо се не види,
нади кале си се протакаю,
протакаю саде цръни облачине,
из под низе прелитаю орли,
прелитаю орли и гарване.
Пищи Гюра из кале високо,
въздън пищи и суноч нарежда,
и си моли орли и гарване,
да отиду камто неговите двори,
али орли мину и замину.
Ей па си дойде той сиво соколе,
оно кацну тамо на калето,
камто Гюру погледало,
погледало, Гюру поразбрало.
Гюра си га жално поразпита:
- Ей, мой соколе, мой побратиме,
дали идеш към мои дворове?
А сокол му нему беседуе:
- Cега идем от твои дворове.
- Кьикво има по мои дворове?
Кажи, соколенце, нищо не покривай!
Сокол нему дума беседуе:
- Твои двори у пелин урасли,
на сред двори - дърво ябуково,
погрознело и си е посъло,
окол нега змие се увиле,
змие се увиле, змие пепелянке,
у дървото - до три куковице -
една кука, та се не отрая,
тава си е твоя стара майка;
друга кука, та се не отрая,
тава си е твоя мила сестра;
трета кука, та се не отрая,
тава си е твое първо либе.
- Че да идеш, сиво соколенце,
че да идеш ти, мой побратиме,
та да кажеш на мою майчицу,
та да кажеш на мою сестрицу,
та да кажеш на моето първо либе,
дека съм си я затворен.
Кога буде по сред ночи,
тъгай вие тука пристигнете,
да си турци не позабележу!
Донесете той дълги конопци,
на конопци краища превърлете,
за корене добре завръжете.
Я че краища да опашем,
да теглите мене преко стене.
Ако тава добро ми направиш,
че те знаем за голему роду!
И сокол е надвори отишло,
на майкю му оно беседуе,
на майкю му, на сестру му и на либе:
- Ей, ваши Гюра още си е живо!
Че носите той дълги конопци,
ч' идете с мене в горе зелене
да ви кажем висока калета,
ама тамо у сред ночи да стигнемо,
да ни турци не позабележу.
Че врълимо краища на конопци,
че врълимо в калето високо,
че връжемо за дебели коре,
Гюра с краища че се опаше,
че теглимо, Гюра да излезне.
Тъгай рода Гюри се е поослободила,
отишли су у горе зелене,
ноч е била точно полуночи,
превърлили краища на конопци,
Гюра се е добре опасало,
па си тегле они за конопци,
та изведу Гюру из калета.
Сбра си Гюра вернуту дружину,
та си тръже турци да си бие,
да си бие, куде сретне, куде види.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010