* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Шчо ми йе роса, шчо ми йе мъгла,
по кале, поле, по сино море?
Не било роса, не било мъгла,
туку тамо ми бил сирак Гьоргия,
сирак Гьоргия в църна зандана.
На ръка държит пиле соколе;
пиленце пишчит, храница сакат.
От ръце сечит, пиленце хранит;
от очи цоцит, пиле напиват:
- Яди ми, пий ми, пиле соколе,
та ке та пушча на мой виляет,
на мой вилает, къде моя майка,
та да ми видиш шчо коа ми йе -
дали йе лето, или йе зима.
Ако йе зима, по коложега,
да ми донесиш грудка снегова;
ако е пролет, къде Гюргевден,
да ми донесиш киска гороцвет;
ако йе лето, къде Петровден,
да ми донесиш три класье житени,
три класье житени бела пченица.
Та ми йе ошло пиле соколе.
Не било зима, во коложега;
не било пролет, къде Гюргевден;
тук било лето, къде Петровден.
Та му занесе три класье житени,
три класье житени бела пченица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010