|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак, пиле соколово и три кукувици
Два се змея на планина бият,
из нофти им черни кърви капят,
от кървите до три реки течат -
край им бие във тевна тевница!
Във тевница Груйо тевничарин,
на ръка му сиво соколенце;
пръсти кърши, та го с месо храни,
сълзи рони, та го с вода пои!
Продумало сиво соколенце:
- Е те тебе, Груйо тевничарин,
що ме толко на каймет държиш,
дали мислиш със мен бой да се биеш,
или мислиш мен мезе да ядеш?
А Груйо му тиом отговаря:
- Е те тебе, сиво соколенце,
нито мисля със теб бой да бия,
нито мисля мезе да те изям,
а си мисля далеч да те пратя -
да те пратя на моето село,
ще да ти дам тънка бела книга!...
Турнал му я под десното крило...
- Като идеш на моето село,
дека видиш, бре, порти железни,
порти железни, ключарки златени,
там си пусни тънка бела книга!
Послуша го сиво соколенце,
узе книга под десното крило,
та отиде на Груйово село,
та намери Груйовите порти.
Либето му на двори седеше,
на гергьоф си кърпи шиеше...
Пиле пусна тънка бела книга.
Тя си узе тънка бела книга,
та разчете ситно-дребно писмо,
та па фърли гергьоф в зелена трева...
Па си влезе във нови одаи,
та отключи все нови сандъци,
та извади Груйова премяна;
премени се в Груйова премяна,
па си влезе във нови яхъри,
та изведе Груйовото конче,
обседла го, кротко, обюзда го,
тури седло като сребро,
тури юзда като звезди...
Па се качи на враното конче,
па си тръгна във равните друми,
та отиде при тевна тевница.
Ка отиде, отдалеч извика:
- Я отваря, турче тевничарче,
да излезе Груйо тевничарин!
Излезе си турче тевничарче,
та отвори тевните тевници,
та излезе Груйо тевничарин.
Тя на Груйо тиом отговаря:
- Е те тебе, Груйо тевничарин,
девет годин във тевници лежиш,
знаеш ли своите си двори?
Айде, търгай, дома да си идем!
Па тръгнале във равните друми;
тя на Груйо тиом отговаря:
- Е те тебе, Груйо тевничарин,
знаеш ли ме, и познаваш ли ме,
познаваш ли твойта врана коня?
Па си слезе от враната коня,
та си качи Груйо на кончето,
та отишли с либето си дома,
та живнали, добре добрували!...
Мирково, Пирдопско (Искра, Шумен, год. ІV, 1892, с. 368, № І);
нофти - нокти; контаминирана с мотива "Невеста освобождава либе от тъмница".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|