* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Два се змея на планина бият,
били са се три дни и три нощи,
потекли са три реки кървави.
Първа тече в Загор-Загория,
втора тече в тъмна тъмница
и в тъмница юначе има,
в ръки държи пиле шар сокол.
Пръсти кърши, сокол месо храни,
сълзи рони, сокол вода пои,
па сокол тихо проговаря:
- Ти соколе, ти пиле шарено,
не те храня, копан да ми копаш,
аз те храня, дома да те пратя,
да обидиш мойте равни двори,
дали ми са пусти останали.
Послуша го пиле шарен сокол,
па си хвъркна, хвръкна и подхвръкна,
че отиде в равна Ромъния,
обиде му неговите двори -
дворове му пусти останали,
дворове му с вода обитекли,
дворове му с пелин обирасли,
на сред двора - топола висока,
край топола - червена ябълка,
та си кацна пиле на топола -
под ябълка - неговата майка,
жално плаче и милно нарежда:
- Девет сина имах, без един останах!
Като я зачу пиле шарен сокол,
па ми хвръкна, хвръкна и подхвръкна,
та отиде в тъмна тъмница,
на юначе тихо отговаря:
- Ей те тебе, юначе-помаче,
обидих ти твойте равни двори -
дворовете ти пусти останали,
дворовете ти с пелин обрасли,
дворовете ти с вода обитекли,
на сред двори - висока топола,
край топола - червена ябълка,
под ябълка - твойта стара майка,
жално плаче и милно нарежда:
"Девет сина имах, без един останах!"
Като каза пиле шарен сокол,
той нахлупи калпак до очите
и порони сълзи до земята,
че ми повзе, кардаш, бяла книга,
написа си, кардаш, черно слово,
изпрати го на неговата майка.
Той соколу тихо проговаря:
- Ти да вземеш тази бяла книга,
па да идеш в равна Ромъния,
па да кацнеш ти на тополата,
там да седиш, по двор да гледаш -
кога видиш мойта стара майка,
че ми ходи по равни дворове,
ти да писнеш, книга да й пуснеш.
Послуша го пиле шарен сокол,
па ми повзе тази бяла книга,
па отиде в равна Ромъния,
па ми кацна то на тополата -
излезнала е неговата майка
да ми мете равните дворове.
Пиле писна и книга й пусна.
Та погледна нагоре-надолу,
та видяла пиле шарен сокол,
че й пусна тази бяла книга,
занесе я на тънка девойка,
па девойки тихо проговаря:
- Ей те тебе, девойко бабина,
да прочетеш тази бяла книга,
та да видя какво ми в книга пише.
Тя е взела тази бяла книжка,
взела я, още прочела я
и на баба тихо отговаря:
- Ей ти тебе, бабо, мила бабке,
таз книга е от твой син Стояна.
Като каза това тънка девойка,
че таз книжка е от неин син Стояна,
тя заплака, назад се повърна,
че отиде в тъмна тъмница,
тъмна тъмница - Едринлишке,
там намери неин син Стояна.
Стоян майци тихо отговаря:
- Ей те тебе, мила стара мале,
да продаваш, мамо, да залагаш,
на Марица, мамо, воденици,
на бел Дунав, мамо, тепавици,
да си вземеш ти тежко имане,
да изкупиш твоя син Стояна,
да си дойде, тебе да си гледа!
Па се майка назад повърна,
продавала, още залагала,
по Марица, майка, воденици,
по бел Дунав, майка, тепавици,
та си взела тя тежко имане -
занесе го в тъмна тъмница,
та откупи неин син Стояна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010