|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак, пиле соколово и три кукувици
Два се змея на планина бия,
от них тече река Руменлия,
па си тече през сред София
и си тече през тевни зандани,
у зандани - кал до колена,
у зандани - вода до рамена,
у зандани - Гюро тевничарин,
при него ми нигде нищо нема,
само едно пиле соколенце.
Пръсти кърши Гюро тевничарин,
пръсти кърши, та го месо храни,
съзли рони, та го вода пои,
косъм скубе, та му гнезо прави.
Отговаря пиле соколенце:
- Таком Бога, Гюро тевничарин,
що ме толку лепо храниш -
дали мислиш да ме препродаваш,
или мислиш далек да ме пратиш?
А Гюро му потихо говори:
- Нито мислим да те препродавам,
нело мислим далек да те пратим,
далек, далек - до мои дворове,
да споходиш мои равни двори,
равни двори, моя стара майка,
моя майка, мое първо либе.
А пиле му потихо говори:
- Бога тебе, Гюро тевничарин,
снощи минах край вашето село -
твои двори - пелин обраснали,
сред двори - едно сухо дърво,
у дървото - до три кукувици.
Първа кука заран, та па заран,
втора кука пладне, та па пладне,
трета кука и хич не престава.
Отговаря Гюро тевничарин:
- Тази, що кука пладне, та па пладне -
та това е моя мила сестра;
тази, що кука заран, та па заран -
та това е мое първо либе;
тази, що кука и хич не престава -
та това е моя мила майка.
Ярлово, Самоковско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|