|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак, пиле соколово и три кукувици
Мари, разболял се й Стоян добър юнак,
ах, на планина, на Игликовина.
Завивка му беше на гора листата,
постилка му беше зелена морава,
подложка му беше самороден камък.
На рамо му седи сива соколина,
соколина пищи, гладна огладняла.
Стоян добър юнак бели пръсти кърши,
бели пръсти кърши, соколина храни.
Соколина пищи, жадна ожадняла.
Стоян добър юнак бистри сълзи рони,
бистри сълзи рони, соколина пои.
Отговаря Стоян добър юнак:
- Ой ми те тебе, сива соколина,
аз не те храня в очи да ме гледаш,
аз най те храня хабер да ми носиш,
хабер да ми носиш от мойта стара майка,
от мойта стара майка, от мойто младо булче,
от мойто младо булче, от мойта мила сестра.
Елена, кв. Разпоповци; седенкарска (Стоин-ССБ, № 269).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|