|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак, пиле соколово и три кукувици
Дотекла е река Тунджелия, река Тунджелия,
дотекла е през сред през София,
през София, край темни темници.
Ю темници ниде никой нема,
тамо седи Гюро, темничаро,
темничаро Гюро, катанчаро.
Гюро чува два сиви сокола -
пръсти кърши, та ги храна храни,
сълзи рони, та ги вода пои,
коси скубе, та им гнезда вие.
Я сокол му потиом говори:
- Таком Бога, Гюро темничаро,
та защо ни лепо прерануваш -
дали мислиш да ни касабуваш,
или мислиш да ни препродаваш,
ели мислиш далек да ни пращаш?
Я Гюро им потиом говори:
- Нито мисля да ви касабувам,
нито мисля да ви препродавам,
коло мисля далек да ви пратя,
далек, далек, до моите двори.
Я сокол му потиом говори:
- Снощи минах край вашите двори,
ваши двори бел пелин обрасли...
Доспей, Самоковско; хороводна (Стоин-Самок., № 604 - "Гюро
храни два сиви сокола"); касабувам, от касапувам - коля.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|