* * *

Юнак, пиле соколово и три кукувици

Два се змея бият, Руселино моме,
бият на връх на планина,
от них тече, Гюро, бела пеня,
та се стича у река Романлия,
у река Романлия, у града София.
Край й бие, Гюро, тевнична врата.
Тевен Гюро у тевница лежи,
на ръка си държи пиле соколово,
сълзи рони, та го вода пои,
пръсти реже, та го месо храни,
перчик скубе, та му гнездо вие.
И на пиле Гюро си говори:
- Е, тивека, пиле соколенце,
тизе имаш крила паунови,
тизе имаш нозе чимширови
и си имаш очи соколови;
с крила на високо летиш,
с очи нашироко гледаш,
не виде ли мои равни двори?
Дали ми са двори изметени,
или са в пелин ураснали?
Пиле Гюро отговори:
- Не ти са, Гюро, двори заметени,
а са, Гюро, у пелин ураснали.
Стред пелина сухо дърво,
на дървото три кукувици.
Първа кука вечер, па вечер,
втора кука заран, па заран,
трекя кука, ич не престанува.
Гюро си на пиле отговори:
- Ех ти, пиле, мое соколенце!
Това що е сухо дърво -
това е мой стари баща;
щото кука вечер, па вечер -
това си е мое първо либне;
щото кука заран, па заран -
това си е моя мила сестра;
а що кука и не престанува -
това си е моя стара макя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010