|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * * Идириз разбойник, непоканен на българска сватба В селото станала голяма сватба, още по време на турското робство. Женел се Райчо за най-хубавата мома на селото. На сватбата поканили и турци, и българи, започнали да се веселят. Пийнали, всички се смесили и веселбата била голяма. През няколко двора живеел Идириз Муллооулу, най-големият богаташ в селото. Той седял на двора и се заканвал: - Сватбата е ваша, а булката моя! Когато веселието свършва, бащата на Райчо разбира, че него са пропуснали да поканят. На другия ден Райчо и брат му Иван отиват да орат. На обяд си почиват, но Райчо сънува, че черно куче го ухапва между веждите и потича черна кръв. Казва на брат си и си тръгва, а брат му остава, като му казва да не вярва на сънища. Отива си и вижда майка му и баща му да плачат. Те били поканили турчина на другия ден, защото го забравили и той дошъл, забил ножа на софрата и не искал нищо от това, с което го гощавали; искал булката да седне на коляното му и да му налива ракия. Започва да я дърпа, но Райчо в този момент идва и взема брадвата. Той чул смеха и на останалите двама турци. Влизайки в къщи той хваща булката и двамата с турчина започват да я теглят. Турчинът изважда ятагана и се опитва да разсече Райчо, но той се предпазва и после го удря с брадвата. Турчинът е едър, много едър и як и не пада, а продължава да сече с ятагана киришите на ниския таван, които и до днес стоят разсечени и напомнят за страшния Райчо. Останалите двама турци избягват през прозореца. Райчо убива турчина, който се проснал "като малаче на сундурмата", взема брадвата и се разхожда из двора наобиколен с турци, като разярен бик. Всички изпадат в уплаха пред гнева му и никой не смее да влезе. Идва и войска от Русе, но Райчо върви из двора и псува всичко турско - кървав, разярен. Войниците също не смеят да влязат в двора и всички казват, че той е побеснял. Първенците от селото го карат да се предаде, за да не изгорят турците селото. Той дава на баща си да му върже ръцете и се предава. Турците го подкарват към Русе, по пътя непрекъснато го бият. По пътя го среща италианския консул и, разбирайки причините за побоя над Райчо, забранява да го бият. В Русе той е съден и хвърлен в затвора. След две години излиза поради освобождението на България и отива в едно турско село в Добруджа, където става кмет. Преданието гласи, че дълги години отмъщава на турците и че надминал Идириз Муллоолу, но със снизхождение към изстрадалия всички тежести на робството Райчо.
Захари Стояново, Поповско (Архив КБЛ-ВТУ); преразказана песен.
============================= |