Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Идириз разбойник, непоканен на българска сватба

Какъв е спомен станало
в това ми село Костанденец,
със дядо Георги арабаджи.
Имаше двама синове,
Иванчо и Райчо двамата,
Иванчо беше оженен,
а Райчо беше ергенин.
Иванчо ходи, работи,
Райча не му приляга,
на село само ходеше
и момите задиряше.
Дядо Георги арабаджи,
най-после той си намисли,
а че Райча сгодява
на Зонкоолу за дъщерята.
Сватба голяма дигнали,
цяло село калесали,
само са забравили,
Идириза да си поканят.
Сватба през село минава,
булка в Райчови завели.
Сред двор трапеза сложена,
всички ядат и пият,
Идириз на боклу стоеше
и се люто заканва:
- Сватбата е Райчова,
а булката ще е моята!
Сутринта кат се съмнало,
Иванчо и Райчо двамата
на вива те отиват,
орали що са орали,
обед като е станало,
воловете изпрегнали,
като се сладко нахранват,
легнали да си починат.
Райчо сън е сънувал,
Иванчо той си събужда:
- Хайде волове да впрегнем,
дома да си отиваме,
лош си сън сънувах,
черно ми куче ухапа.
В село те са стигнали,
като в двора влезнали,
баща му, още майка му
на двора стояха,
и жално, милно плачеха
и си на Райча думаха:
- Нали си ние забравихме
Идириза да си поканим,
затуй днес го канихме,
майка ти пуек му заколи.
Не ще Идириз да яде,
иска булката при него,
ракия да му налива,
в устата да я излива...
Райчо нищо не казва,
от кола той брадва си взема,
и в стаята той влиза.
Идириз булка дърпаше,
на коляното му да седи.
Нали се Райчо ядоса,
срещу Идириза се изправи:
- Какво искаш Идиризе?
Пуек ти заклахме,
вино и ракия ти наточихме.
Идириз на Райчо думаше:
- Сватбата беше твоята,
булката е моята!
Веднага сабя измъкна,
на Райчо глава да вземе.
Райчо с брадва замаха,
Идириз на място убива.
Имало седем гавази,
веднага те избягали,
бърже се веста разнесе -
Иванчо и Райчо двамата
Идириза убили.
Заптии веднага пратили,
Райчо хванали,
в затвора са го хвърлили.
Лежал е Райчо в затвора,
докат дойде Русия,
да ни освободи
от тая турска робия.

 


Семерджиево, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010