* * *

Идириз разбойник, непоканен на българска сватба

Какъв е спомен станало
в това ми село Костанденец
с дядо Георги рабаджи.
Имаше двама синове,
Иванчо и Райчо двамата,
Иванчо беше оженен,
а Райчо беше ергенин.
Иванчо ходи работи,
Райча не му приляга,
из село само ходеше,
и момите задиряше.
Дядо Георги рабаджи
най-после той си намисли,
а че Райча сгодява на
Заонколу за дъщерята.
Сватба голяма дигнали,
цяло село колесали,
само са забравили
Идириза да си поканят.
Сватба през село минала,
булка в Райчови завели.
Сред двора трапеза сложена,
всички ядат и пият,
Идириз на боклук седеше
и се люто заканва:
- Сватбата е Райчова,
а булката ще е моята!...
Сутринта, кат се съмнало,
Иванчо и Райчо двамата
на нива и те отиват,
орали, що орали,
обяд като станало,
воловете разпрегнали
и като се сладко нахранват,
легнали да си починат.
Райчо сън е сънувал,
Иванчо той си събужда:
- Хайде волове да впрегнем,
дома да си отиваме,
лош си сън сънувах,
черно ме куче ухапа!
В село те са стигнали,
като в двора влезнали
баща му, още майка му,
на двора стояха
и жално милно плачеха,
и си на Райча думаха:
- Нали си ние забравихме
Идириз да поканим,
затуй го днеска канихме,
майка ти пуяк му заколи.
Не ще Идириз да яде,
иска булката при него.
Ракия да му налива,
в устата му да я излива.
Райчо нищо не каза,
от кола брадва той взема
и в стаята влиза,
Идриз булка дърпаше,
на колене да му седи.
Нали се Райчо ядоса,
срещу Идириза се изправя,
Идириз на Райчо думаше:
- Сватбата беше твоята,
булката е моята!
И той си сабя измъкна,
на Райчо глава да вземе.
Райчо с брадва замахва,
Идриз на място убива.
Имало седем гавази,
веднага те избягали,
бърже се вестта разнесе,
Иванчо и Райчо двамата
Идириза убили.
Заптии веднага пратили,
Рача те яко хванали
и в затвора са го хвърлили.
Лежал е Рачо в затвора,
докато дойде Русия
да ни освободи
от тая турска робия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010