* * *

Идириз разбойник, непоканен на българска сватба

Какъв ми й спомен станало
с дядо Гергьовте синове
Райчо и Иванчо двамата.
Дяд' Гьорги Иванчо ожени,
остана Райчо да жени.
Дяд' Гьорги Райча думаше:
- Ад' да те, Райчо, оженим,
за ковя мома да идем?
Райчо буба си думаше:
- Руска е русо момиче
долу в долната махала,
Хаджи попова дъщеря;
за нея, бубо, да идем!...
Че тий си Райча сгодили,
в неделя сватба заправят,
цялото село калесват,
само си един забравят -
Идирис, куче проклето...
Той напреж сватба излезе
и си на Райча думаше:
- Райчо льо, зетко Райчо льо,
цялото село калеса,
само си мене забрави,
забрави, не ме калеса.
И аз ще, Райчо, да дода,
рано ми, рано във сряда,
булката диван ще стои,
ракия ще ми залива.
Райчо и Иванчо двамата
станали рано във сряда.
Иванчо Райчу думаше:
- Хайде във гора да идем,
корени да си кореним.
Седнали да си починат,
Райчо си дрямка задряма,
че легна Райчо, че заспа;
един си сънчец сънувал -
черно го куче ухапа
в челото, според веждите...
Тогиз се Райчо събуди
и на батя си думаше:
- Батьо льо, батьо Иване,
един си сънчец сънувах -
черно ме куче ухапа
в челото, според веждите,
черни ми кърви потекли...
По-скоро кола да тварим,
у дома, батьо, да идем,
Идирис в къщи да сварим -
булката диван ще струва,
ракия ще му залива.
Райчо и Иванчо двамата
по-скоро кола натварят,
право си в къщи отадят,
Идирис в къщи заварят -
булката диван стоеше,
ракия му заливаше...
Като си Райча съгледда,
и тя на Райча думаше:
- Райчо льо, любе Райчо льо,
айде ме, Райчо, отърви
от туй ми куче проклето!
Райчо във къщи привлезе,
че зъмна сабя френгия
и на Идирис отадя;
извади сабя френгия,
че му главата отряза...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010