* * *

Гьорги на Босна лежеше

Гьорги ле, лъжа ли ти бе,
Гьорги ле, беда ли ти бе,
дето барутят крадеше,
барутят и крушунето,
и бакалето лъжеше,
че ще авджия да станеш
и диви свине да биеш
в Каловската мерия!
Не стана, Гьорги, авджия,
та диви свине да биеш,
ми наби гора зелена,
та стана, Гьорги, хайдутин,
хайдушка млада войвода,
на хайдукькьето главатар,
на парите хми хазнатар.
Хората, Гьорги, ходеха
на Босна на панагирят,
пък ти под Босна лежаше,
под Босна на пътеката,
в лескакът на каменака,
в Пърговата кория,
лежаше, пътят вардеше
да мине Коста Коначки,
я така син му Тодорак,
да хвърлиш, да го убиеш,
и парите му да вземеш,
че носи пари беглицки,
беглицки и чорбажицки!
Не мина Коста Коначки,
ми мина Илчо търновски,
Илчо младото джелепче.
Сурия овце караше
със деветмина яргакькье
и той с конят си подире.
Гьорги дружинум думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
хвърляйте ели ще хвърлям!
Още си дума думаше
и тенка пушка изпука -
удари Илча в главата
и го от конят събори.
Гьорги дружину думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
вие му пари вземете,
пък я, ще взема хабата,
хабата гахтанлията,
фесът хундалията,
пушката евзалията,
кончето раванлията
и кникатият каргалък!
Като ги Гьорги надяна,
той на дружина думаше:
- Дружино, прилягат ли ми,
като на Илча Търновски?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.11.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011