* * *

Гьорги на Босна лежеше

Гьорги ле, хайдутине ле,
хората, Гьорги, ходеха
на Босна на панагирет,
пък ти под Босна седеше,
под Босна на пътеката,
в лещокът на каменокът,
седеше, пътят вардеше,
да мине Коста Коначки,
я Коста, я ли синът му,
я тъка брат му Димитър.
Не мина Коста Коначки,
ни Коста, нито синът му,
нито пък брат му Димитър,
ми мина Илчо Търноски,
Илчо младото джелепче,
къргуюското бакалче,
сурия овце караше,
сурията бе минала
от нъва страна реката,
реката Каръмлъчката,
Илчо пряходгя търсеше,
с кончето да си подмине.
Гьорги дружином думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
фърляйте, ели ще фърля,
ще фърля, да го убиям!
Той фърли Гьорги, той фърли,
та го от конят събори.
Другите взели парите,
пък Гьорги му взе хабата,
хабата гайтанлията
и фесът хундалията,
и цървеният къргалък,
дето хи Илчо носеше,
в Къраман, на панагирет.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.11.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011