* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитър думаше:
- Ходи се, мама, ожени,
да ходиш, майка, да търсиш -
твойта прилика намериш,
твойто ходене да ходи,
твойто носене да носи!
Димитри дума майка си:
- Ходил съм, мамо, търсил съм,
не можах да си намеря
от мойта вяра българска,
а пък си, мамо, намерих
едно младо еврейче.
Тя и на мене много прилича,
мойто ходене ходи,
мойто носене носи.
Мама Димитри пак дума:
- Синко Димитре, Димитре,
нищо, че била еврейка,
ха иди я, мама, доведи!
Тръгна Димитър отиде,
че си еврейка доведе,
че я в черква заведе.
Като ги попове венчават,
че са попове онемели,
че са свещи изгаснали.
Тогаз ги стара баба попита:
- Да не сте нещо роднина?!
Тогаз еврейка казала:
- Когато съм била дете мъничко,
че ме майка ми хвърлила,
че ме евреин намерил,
евреин намерил и мен отгледал.
Димитрова майка казала:
- И аз имам дете хвърлено,
хвърлено, ненамерено!...
Тогаз попове проговорили,
а свещите са пламнали.
Димитър си мома продума:
- Ние сме били братче и сестриче...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012