* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитру думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
девет години все ходиш,
все ходиш, майка, все скиташ,
не съм те, майка, питала,
намери ли си прилика,
на тебе, синко, прилика,
като теб да е хубава,
като мен да е хрисима?
Димитър мама думаше:
- Намерих, мамо, намерих,
ала е много далеко -
през Тунджа и през Марица,
и не е, мамо, българка,
ами е жълта еврейка...
Мама Димитру пак дума:
- Макар е, мама, еврейка,
и там ще, мама, да идем,
по-напред да я прекръстим,
тогава ще ви венчаем.
Димитър сватба повдигна,
като нататък тръгнаха,
Тунджа по сухо минаха,
като си булката взеха
и са се назад върнали,
Тунджа е мътна придошла,
Тунджа и още Марица,
трудно са Тунджа минали.
Като са в село стигнали,
и са във черква влезнали,
икони се затворили,
поповете онемели.
Една е баба остала,
та ги е баба питала:
- Да не сте нещо роднина?!
Булчето баби думаше:
- Ние не сме, бабо, роднина.
Аз не съм жълта еврейка,
ами съм бяла българка.
Мене ме й мама хвърлила,
евреи ме намерили.
Тогаз са майка й викнали,
и тя им тогаз казала,
че има чедо хвърлено,
на главата му злат косъм.
Тогаз го й мама познала
и в къщи ги е завела,
че са си братец и сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012