* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитре думаше:
- Димитре, мама, Димитре,
хайде да те, мама, оженим!
Да ходиш, мама, да търсиш,
на тебе лика-прилика,
на тебе мома да мяза -
твоя чер поглед да гледа,
твойте думи да дума.
Димитър мама си послуша,
влязъл в хладни зимници,
хранено конче извадил,
извадил, че го е оседлал,
с пъстри колани препасал.
Тръгнал Димитър да търси
на него лика-прилика.
Ходил Димитър и намерил.
Тя на него мязала,
негов чер поглед гледала,
негова дума не думала,
щот не била българка -
най е била еврейка.
Той се назад повърнал
и на мама си казал:
- Аз ходих, мамо, аз търсих,
намерих лика-прилика,
тя на мене мязаше,
моят чер поглед гледаше,
мойта дума не дума,
защото не е бяла българка, (2)
най е, мамо, еврейка.
- Макар и да е, мама, еврейка,
вземи я, мама, донеси я,
най-напред ще я кръщаме,
тогаз ще я венчаем!
Вземал я Димитър, донесъл.
Като я в черква внесъл,
черковите се затворили,
поповете онемели,
кандила изгаснали.
Тогаз мама еврейка попитала:
- Нещичко ще те попитам,
право на мен да кажеш -
ти родом еврейка ли си?
Еврейка дума и продума:
- Като ме питаш, да кажа,
аз не съм родом еврейка!
През пустите мурабета,
ази съм била мънинка,
мен ме е мама хвърлила,
са ме евреи вземали,
затуй съм и аз еврейка...
Докато еврейка издума,
мама й наум хрумнало,
че имала дете хвърлено
и си еврейка прегърнала,
прегърнала и целунала -
излезли брат и сестра.
Затуй се черкови затворили,
поповете онемели
и кандила изгаснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012