* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Ай да се, синко, ожениш,
да ходиш, сине, да търсиш
на тебе лика да бъде,
твойто ходене да ходи,
твойто носене да носи,
на тебе много да мяза.
Стана Димитър, отиде,
във тази златна Добруджа,
в това село Добруджа.
По пътя, като вървеше,
една ми мома той видя,
много на него прилича.
Димитър мома думаше:
- Ай да се двама вземеме,
че сме си лика-прилика!
Голяма сватба вдигнали,
като у черква отишле -
свещи и кандила угаснали.
Димитровата майчица,
тя на булката думаше:
- Мър, булко, жълта еврейко,
какво си Бога сгрешила,
че кандилата угаснаха
и поповете онемяха?
- Бабо ле, Димитрова майчице,
аз не съм жълта еврейка,
а най съм бяла българка.
През една битка голяма,
когато е мама бягала,
имала сина Димитра,
него със нея вземала,
пък мене в тръни хвърлила.
Оттам евреи минали,
минали, мене вземали,
вземали и отгледали.
Димитровата майчица,
нали й наум бе дошло,
че има дете хвърлено.
И си булката прегръща,
кандила и свещи пламнали,
и поповете запели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012