|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра
Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Хайде се, синко, ожени,
себе си лика намери,
себе си лика-прилика,
на тебе, синко, да прилича!
Ходил Димитър и търсил,
не можал де си намери
мома на него да прелича
и се назад повърна,
и на майка си продума:
- Аз ходих, мамо, аз търсих,
не можах да си намеря,
мамо, на мене да прилича,
на мене лика-прилика.
Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Стани, Димитре, да идеш
в Хедим-Хедимската земя,
там има моми хубави.
Че стана Димитър, отиде
в Хедим-Хедимската земя,
че там Димитър намери
себе си лика-прилика,
хубава бяла Марийка.
Че сватба заправили,
че са в църква отишли.
Като са в църква влезли,
вратата се затворила,
кандилата угаснали,
поповете онемели.
Димитър тогаз продума:
- Марийке, булка хубава,
какво е туй чудо голямо,
да не сме нещо роднина?
Марийка дума Димитре:
- Ази съм клето сираче.
Руско-турското мурабе,
кога майка ми бягала,
мене ме в тръни хвърлила,
една бабичка минала,
минала и ме вземала,
хранила и отхранила,
от тогаз Димитре, досега...
Димитър дума Марийка:
- Аз имам сестра загубена
в Руско-турското мурабе,
тя има белег на ръка,
лошо я куче ухапа.
Марийка си ръка издигна,
че видя белег на ръка.
Димитър дума Марийка:
- Марийке, сестро Марийке,
хайде при мама да идем,
на мама да се похвалим,
дето се двама намерихме,
братец и мила сестрица!
Преслав; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|