* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитра думаше:
- Димитре, чедо Димитре,
хайде се, чедо, оглави,
оглави, та се ожени -
тебе си, синко, да мяза,
твойто носене да носи,
твой поглед, чедо, да гледа!
- Найдох я, мамо, избрах я,
ама е твърде далеко...
- Нека е, синко, далеко -
мама е конче хранила,
бял го е ориз зобила,
с руйно го вино поила;
възседни конче хранено,
иди я, синко, доведи!
Синьо го седло оседла,
жълти го юзди юздоса,
та стана Димитър, та тръгна.
И га във църква да влезе,
вратите се затворили,
кандилата угаснали,
поповите онемели,
владиците ослепели...
Селяните казали:
- Питайти тая еврейка,
отде е и откъде е!
Булка му тихо думала:
- Га съм била мънинка,
и га е мурабе станало,
мене ме мама хвърлила
на пътя, на кръстопътя;
та са ме нашли евреи,
с прясно ме мляко хранили,
с руйно ме вино поили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012