* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Димитре, чедо Димитре,
айде се, чедо, ожени,
себе си лика намери,
на тебе, чедо, да мяза.
Димитър майка послуша,
че влезе в тъмни яхъри,
изведе конче алено,
с синьо го седло оседлала,
с пъстри колани препаса.
Отиде нататък надолу,
себе си лика да търси,
себе си лика-прилика.
Ходи Димитър и гледа
цели се девет месеца,
не може лика да найде
от своя рода българска.
Най си Димитър намери
една ми пуста еврейка,
много на него тя мяза,
на негов мил поглед гледа,
негова дума не дума,
щото е пуста еврейка.
Мама Димитри думаше:
- Иди я, мама, доведи,
макар да й пуста еврейка,
първо ще да нея кръстим,
а сетне да ви венчаем.
Димитър майка послуша,
доведе млада еврейка,
че си еврейка кръстиха.
Като в черкови влязоха,
в черкови за венчаване,
черкови се затворили,
попове са онемели.
Димитровата майчица,
попитва млада еврейка:
- Отде си, че откъде си,
да не сме нещо роднина?
Булче под було продумва:
- Аз не съм жълта еврейка,
ази съм чиста българка.
Когато мурабет станало,
майка ме в драки хвърлила,
евреи са ме найдели,
евреи са ме хранили,
затуй съм жълта еврейка.
Димитровата майчица,
викнала, да заплакала
и като ги двама раздели,
затуй си толкоз мязаха,
щото са братец и сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012