|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра
Мама Димитре думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
хайде се, синко, ожени,
себе си, синко, намери,
на теб много да мяза,
твоя мил поглед да гледа.
Стана Димитър, отиде,
себе си лика намери,
на него много мязаше,
негов поглед гледаше,
ала е жълта еврейка,
не е бяла българка.
Мама Димитър пак думаше:
- Иди, синко, я доведи,
по-напред ще я кръщаме,
после ще я венчаем!
Димитър еврейка доведе
и в църква уведе,
кандилата са угаснали,
поповете онемели.
Тогиз ги баба им питаше:
- Да не сте нещо роднина,
роднина, една кръвнина?!
Тогаз еврейка продума:
- Аз не съм, бабо, жълта еврейка,
аз съм бяла българка.
Когато в войната бягали
и мойта майка бягала,
тя ме, бабо, хвърлила
в гората, в драката,
евреи са ме взели,
евреи са ме отгледали.
Димитровата майка
жално-милно заплака:
- Димитре, чедо Димитре,
аз имам дете хвърлено
в гората, чедо, в драката!
Тогаз кандилата светнали
и поповете запели.
Крушуна, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|