* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мари, хей, хей!
Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Димитре, сине Димитре,
станал си, синко, възрастен,
възрастен - двайсе годишен,
хай, да те, мамо, оженя!
Мари, хей, хей!
Я иди, чедо, я иди,
на тебе мома да найдеш,
на тебе мома да мяза,
на тебе лика и прилика,
на кончето ти отлика,
на дворето ти премяна,
на майчица ти отмяна.
На тебе мома да мяза,
твойто ходене де ходи,
твойто носене да носи,
твой мил поглед да гледа.
Че стана, холан, Димитър,
че влезе в тъмни яхъри,
изведе конче хранено,
хранено, не възсядано,
с шиник го ориз назоби,
с руйно го вино напои,
с синьо го седло оседла,
с жълти го обюздя обюзди,
с пъстри го смоци препаса,
че се на конче преметна.
Че отиде, холан, Димитър,
на него мома да търси,
на него мома да мяза,
негово ходене да ходи,
негово носене да носи,
негов мил поглед да гледа.
Девет държави обиди,
не можа нийде да найде
на него мома да мяза
от тази вяра българска,
най найди Димитър,
най-найди една ми жълта еврейка.
Най-много мяза на него,
негово ходене ходела,
негово носене носела,
негов мил поглед гледала
и негово думане думала.
Той са назади повърна
и на майка си разказа:
- Мале мо, стара мале мо,
девет държави обидих,
не можах, мамо, да найда
от тази вяра българска
на мене мома да мяза!
Най найдох, мамо, най найдох,
една ми жълта еврейка,
тя много мяза на мене,
мойто ходене тя ходи,
мойто носене тя носи,
мойто думане тя дума,
моя мил поглед погляда!
Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Димитре, чедо Димитре,
бе, иди, чедо, доведи я,
по-напред ще я кръщеме -
хубаво име Марийка,
по-сетне ще я венчеем.
В черква са я кръстили
хубаво име Марийка,
и сватба са заправили,
и я в черква завели,
завели да я венчават.
Черква се затворила,
кандила са изгаснали,
поповите изнемели...
Всичките се зачудили,
един си други думаха:
- Тези са, холан, роднина,
питайте и разпитайте,
от де е тя, от къде е?!
Марийкината майчица,
тя на Марийка думаше:
- Марийке, чедо Марийке,
от где си ти, от къде си?
Марийка дума мама си:
- Мале мо, стара мале мо,
аз не съм, мамо, еврейка,
ами аз съм, мамо, българка!
Мене ме е мама хвърлила,
през мурабето в полето,
евреите ме найдели,
хранили и отхранили,
затуй съм жълта еврейка...
Марийкината майчица:
- Марийке, чедо Марийке,
аз имам чедо хвърлено,
през мурабето в полето...
Черкви се отворили,
кандилата пламнали
и поповете продумали:
- Тези са братец и сестра,
не бива да се венчават!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012