* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Димитре, мама, Димитре,
ай да те, синко, оженим!
Булката, мама, от тебе,
парите, мама, от мене.
Булката да й, синко, кат тебе -
твоите думи да дума,
твойто ходене да ходи
и твоя поглед да гледа.
Та се Димитър натъкми,
натъкми и се премени,
и тръгна либе да дири,
негови думи да дума,
негово ходене да ходи,
и негов поглед да гледа.
Че ходил, холан, Димитър,
че търсил лика-прилика.
През едно село, кат минал,
през едно село еврейско,
една си мома там видял,
мома на чешма за вода.
Негови думи тя дума,
негово ходене тя ходи
и негов поглед тя гледа.
Димитър се назад повърнал
и на майка си думаше:
- Мамо мо, мила мамо мо,
цървулите си изтърках,
тоягата си изчупих,
либе прилика не найдох,
мойте думи да дума,
моето ходене да ходи
и моя поглед да гледа.
През едно село, кат минах,
през едно село еврейско,
едно си момиче аз видях,
моите думи тя дума,
моето ходене тя ходи
и моя поглед тя гледа.
Едно е, мамо, еврейка!...
Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Нека е, мама, еврейка,
по-напред ще я кръщаме,
па после ще я венчаем.
Вдигнали сватба голяма.
Отишли за булка еврейка,
вземали я, че се върнали.
Като у село стигнали
и са във черква влезнали,
черквата се полюляла,
кандилата са изгаснали,
поповете са онемели.
Всички се чудом чудеха:
- Каква е таз булка хубава?
Кръстница кумици думаше:
- Кумице, булка хубава,
еврейка като еврейка,
каква е таз хубост у тебе?!
Булката дума кръстница:
- Кръстнице, мила кръстнице,
като ме питаш, да кажа.
Било е бозгун година,
моята майка бягала,
мене ме на път хвърлила,
че са евреи минали,
минали и са взели.
Свекървата, като видяла,
видяла и онемяла,
онемяла и я познала
по белега на веждата.
Сватбата си повърнали,
три дни са яли и пили,
три нощи се веселили,
че са щерка си открили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012