|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дръж, къпино, момата!
Снощи си пуснах кончето,
ден гиди, гиди, кончето,
пуснах го да го напоя,
на студен бистър кладенец.
Конче ми вода не пие,
еми нагоре гледаше
и нагоре въз брягом.
Кога се вдигнах, погледнах,
една ми малка девойка
плака сапун държаше,
бял тестемел перяше
на бял камен мармарен
с маламено копанче.
Църни очи шаташе,
и шаташе, мяташе -
еднъж конче, дваж мене.
Сбодах конче към нея
и кя хвана да бяга
низ дълбоки падини,
низ честите къпини.
Я хи виков извиках:
- Остой, момне ле, не бягай,
ми нали ме познаваш?
Я снощи съм у вас бил
със майка ти вино пил
и с баща ти ракия.
Та си кърпата забравих,
кърпата-главеничката,
кърпата пълни стафиди,
в стафидите - пръстенят.
На пръстенят пишеше
моето име и твойто,
моето име Тодоре
и твоето - Тодоро!
Заберново, Малкотърновско; хороводна (СбНУ 57/1983, № 895 - "На
пръстена пишеше").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|